Българин е спряган за един от следващите носители на Нобелова награда по физика.
Специализирани научни сайтове посочват, че 32-годишният учен и визионер Златко Минев, който на 6-годишна възраст напуска България и заживява в САЩ, може да достигне един от най-големите световни успехи. От две години нашенецът привлича погледите към себе си, след като успя да обори основно твърдение на Айнщайн в сферата на квантовата физика. Затова и експерти му предричат, че в близкото бъдеще Златко ще получи Нобелова награда по физика.
Геният признава, че за него е "особено специално" да бъде сравняван с Алберт Айнщайн. Но как се стига до това съпоставяне със световния ум на ХХ век?
"Златко Минев преобърна основно твърдение в квантовата физика, което смущаваше Нийлс Бор и Алберт Айнщайн", написа Масачузетският технологичен университет в социалните мрежи и обяви постижението на българина.
През по-голямата част от XX век се предполагаше, че атомите се променят от едно енергийно ниво в друго при резки, непредвидими, малки квантови скокове. Минев доказва обратното. Той не само може да предвиди движението на атомите, но и да го контролира, предава "
България днес".
"Квантовата физика не е толкова непредсказуема и дискретна, както сме мислили по-рано", казва Минев за сайта на Масачузетския университет.
Експериментът на българина показва, че когато атом е бомбардиран с енергия под формата на светлина, той се движи от едно енергийно ниво на следващо по непрекъснат и плавен начин, а не чрез мигновен скок. Нещо повече, Минев успява да открие промяната в енергийното ниво на атома достатъчно бързо, за да го контролира, така че да може да спре движението му и да го обърне, преди то да бъде завършено.
"В краткосрочен план с мониторинга, който разработих за този проект, можем да имаме известна предсказуемост", допълва за откритието си Минев.
Работата му би могла да има сериозни последици за квантовите изчисления, позволявайки на човечеството по-добре да работи с криптирана информация, да моделира химични реакции и да прогнозира времето, казват от Масачузетския университет.
Откритието на българина бе описано в медии по целия свят, а британски вестник го нарече "научно земетресение". Работата на Златко беше избрана за най-доброто откритие в областта на математиката и физическите науки от списание "Откривател". Затова и логично се заговори, че Минев може да бъде номиниран за Нобелова награда за физика.
Елиас Канети е единственият
Само един човек, роден в България, е получавал Нобелова награда. Това е русенецът Елиас Канети, който награден през 1981 г. като австрийски писател. Въпреки че думите на Канети "Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук" от романа му "Спасеният език" да са повод за гордост, творецът напуска пределите на България на 6 години и създава произведенията си на немски език.
11 българи, след които Блага Димитрова, Антон Дончев, Емилиян Станев, Елисавета Багряна и други, са попадали в полезрението на петчленния Нобелов комитет, но нито един от тях не е печелил престижната награда.