Най-голямо доверие в брака все още имат в Кипър, където се падат по 7,9 брака на 1000 жители, и Полша - 6 брака.
Според проф. Марта Сугарева от департамента по демография в БАН, преди да отговорим защо така сме се отрекли от бракосъчетанието, трябва да погледнем по-назад във времето. През 1960 г., когато Европа и светът преживяваха сексуалната си революция, която снижи рязко ражданията и увеличи разводите у нас коефициентът на бракове е бил 8,8. В други социалистически тогава страни - Чехословакия и Унгария, той е бил съответно 7,8 и 8,9. Експертите наричат процеса Втори демографски преход, който довежда до падане на раждаемостта под обикновеното възпроизводство и отказ от брачните окови. Към 80-те години на миналия век той е почти привършил в Европа, но у нас държавата взема всевъзможни рестриктивни мерки, за да насърчава раждаемостта и брака. След промяната през 1990 г. обаче т.нар. демографски преход започва бурно и у нас. Според проф. Сугарева все пак за първи път бракът видимо се дестабилизира в Източна Европа. Причината е по-ранната икономическа еманципация на жените и легализирането на абортите.
И у нас раждаемостта също спада драстично. Докато в България по времето на социализма на жена са се падали средно по две деца, през най-тежката криза малко преди и непосредствено след 2000 г. те стигат до най-ниското си ниво от 1,13. В бившата Германска демократична република спадът е още по-жесток - 0,9. След това лека-полека нещата се пооправят до днес, когато на една жена у нас се падат средно по 1,49 деца. Близо 46,1% от българчетата са родени извън брака, като в ЕС по-висок е процентът единствено в Норвегия и Швеция.
Според проф. Марта Сугарева основните причини за ниския брой на браковете идва преди всичко от поведението на малцинствата у нас. Ромите например се женят с шумни и пищни сватби, но не се бракосъчетават. За уреждане на връзката си те използват различни традиционни ритуали, но не и граждански. Част от спада на интереса към брака идва и от голямата емиграция. Страната напускат главно младите хора, а възрастните не мислят особено за сватби, коментира проф. Сугарева. Остават си актуални и чисто икономическите причини.
Освен че се женим рядко, вече го правим и доста по-късно. И тук българките заемат място във втората половина на таблицата. Според статистиката българките, които минават за първи път под венчило, са на 26,9 години, а мъжете ни към 30 години. Само в скандинавските страни и Словения булките са по-възрастни.
У нас за миналата година разводите са били 1,5 на 1 000 или наполовина на браковете. Общият брой на всички сключени сватби през 2010 г. у нас е бил 24 286.
Най-малко разводи се регистрират в Ирландия - 0,7 на 1000 жители, и Италия - 0,9. Сравнително малко разводи има още в Словения и Гърция. Докато най-често разтрогват брака в Литва и Белгия - 3 на 1000 жители, следвана от Чехия - 2,9.
Източник: в. "Монитор"