© Plovdiv24.bg

"Много често изследванията, които правят в Европа, не се съобразяват с родните учебни програми и планове. Понякога се получават изкривявания на информацията", коментира шефката на учителския синдикат Янка Такева. Тя опроверга изследването с факта, че около 5-6 хиляди българчета учат в немски университети, при това били много добри студенти. По думите й има малко пренебрежително отношение към българските младежи, които обаче не били за подценяване.

"Те са също толкова конкурентоспособни, колкото и европейските им връстници", смята Такева. По думите й нашето образование дава широка обща култура. Дори често в Европа ни критикували за това. Тя даде пример с факта, че ученик от Франция едва ли ще даде правилен отговор на въпроса къде се намира България или ще отговори, че столицата на страната ни е Букурещ. Такева изтъкна още, че нашите средни специалисти, например от сферата на туризма, са предпочитани по курортите във Франция и Италия. Въпреки това Такева не скри, че родното образование има и пропуски. Според нея е необходимо по-задълбочено изучаване на природо-математически науки.

Причината България да се нарежда на едно от последните места по степен на образованост са учителите. Това заявиха представители на родителските организации у нас. Според тях учениците биха били много по-концентрирани в учебния процес и биха усвоявали по-добре материала, ако учителите полагат повече старание. Усилията на педагозите трябвало да бъдат насочени към превръщането на уроците в интересни за малчуганите. Преподавателите трябвало да променят и отношението си към децата в положителна насока, категорични са родителите. Другите пропуски в образователната система били липсата на практически занятия, които да дават на децата социални умения и да ги подготвят за живота извън класната стая.

От Асоциацията на частните училища пък цитираха изследвания, които доказвали, че българчетата са във висока степен образовани. По думите на председателя на асоциацията Милка Славчева програмите за децата в частни и държавните учебни заведения се припокривали на 90%. Според нея в частните училища се залагало много на практическите занимания и така се добивал повече опит за реалния живот.

Източник: в. "Новинар"