Българите задлъжняват с бързи кредити за над 4.4 мрлд. лв.

Интересът към така наречените бързи кредити е рекордно висок в България през миналата 2022 година. Вземанията по заеми на дружествата, предлагащи подобни услуги, нарастват със 725 млн. лева на годишна база до общо 4.42 млрд. лева към края на четвъртото тримесечие на миналата година. Това заяви председателят на Асоциацията за защита на потребителите Пейо Майорски, цитирайки данните на БНБ. Това представлява ръст от 19.6% спрямо последното тримесечие на предходната 2021 година. Само за последните три месеца на 2022 година, вземанията на дружествата специализирани в кредитиране, нарастват със 132 млн. лева или 3.1% спрямо третото тримесечие.

Невъзможността българинът да покрие ежемесечните си разходи и високата инфлация е една от основните причини, поради която се наблюдава ръст на кредитите за малки суми. Притеснението е, че такива кредити се вземат не от банките, а от компаниите за бързи кредити. Голяма част от хората успяват да покрият задълженията си, но не е малък броят и на тези, които влизат в спиралата на задлъжнялост. Но наказателните лихви при бързите кредити са огромни, дългът набъбва, прехвърля се задължението на колекторски фирми, а те започват да тормозят и заплашват хората. Срокът за преминаване към тези фирми постоянно се скъсява. Лошите кредити се продават до месец-два, каза Пейо Майорски. Той подчерта, че основен ангажимент на асоциацията е да бъде създаден правилник, по който колекторските фирми да упражняват дейността си. Те практикуват като едно обикновено търговско дружество, което всеки от нас може да си направи срещу 1 лев. Апелираме българското законодателство да уеднакви клаузите за потребителите - кредитополучателят и кредитодателят да имат равни права, когато се подписва един договор. Важно е да се четат договорите и общите правила, обясни Майорски.

Размерът на необслужваните кредити възлиза на 302.7 млн. лева към края на декември 2022 година или 6.8% от всички вземания по кредити. Увеличението спрямо края на предходната 2021 година достига 6.7% (+19 млн. лева). Сравнително ниският ръст на лошите бързи кредити се дължи на спад на необслужваните заеми в размер на 12.6% (43.7 млн. лева) през последното тримесечие спрямо преходния тримесечен период на тази година. Благодарение на този процес, обемът на необслужваните заеми свива годишното увеличение, след като през третото тримесечие бе отчетен скок от 23% на лошите кредити.

Противно на названието "бързи кредити", най-масови са заемите със срок на погасяване над 5 години – дял от 44.5% към края на миналата година. Те нарастват с 27.6% или 426.1 млн. лева на годишна база до общо 1.97 млрд. лева към края на декември 2022 година, показват данните на БНБ. В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. вземанията по кредити от над 1 до 5 години са 903.2 млн. лева. Те нарастват със 7.8% (65.3 млн. лв.) на годишна база. Вземанията по кредити до 1 година са 1.251 млрд. лева в края на декември 2022 г., като нарастват с 20.7% (214.6 млн. лв.) спрямо края на същия месец на 2021 година.

Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за периода януари-декември 2022 година са в размер на 94.4 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 103.6 млн. лв. (в т.ч. 21.5 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2022 г.), а закупените – 9.2 млн. лв. (в т.ч. 2.2 млн. лв. през последното тримесечие на 2022 г.).