Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| България отново е на последно място в ЕС по дигитализация | ||||||
| ||||||
Макар че общият ѝ резултат е нараснал до 36,4 пункта, България се нарежда на опашката на ЕС въз основа на данните, получени преди пандемията. Причината е във факта, че държавата не е постигнала особено добри резултати по някои показатели на DESI, докато партньорите ѝ от ЕС са подобрили представянето си. Страната ни се справя сравнително добре в областта на свързаността и особено добре по отношение на широкия достъп до свръхвисокоскоростни и мобилни широколентови мрежи. Тя е направила значителни подобрения в измерението "електронно управление“, което бележи все по-голям брой потребители, и е постигнала висок резултат по отношение на предоставянето на цифрови обществени услуги за сектора на стопанската дейност. Що се отнася до човешкия капитал, България се е изкачила с две места по-нагоре в класацията в сравнение с предходната година. Въпреки това, равнището на уменията в областта на цифровите технологии е сред най-ниските в ЕС. Лицата, които притежават поне основни цифрови умения, възлизат на 29% от възрастното население в сравнение със средно 58% за ЕС, докато само 11% притежават умения над средното равнище (малко под една трета от средната стойност за ЕС). Представянето на България също така се намира доста под средната стойност по отношение на интегрирането на цифрови технологии. Българските предприятия все още не се възползват напълно от възможностите, предлагани от онлайн търговията: 7% от малките и средните предприятия продават онлайн (в сравнение с 18% средно за ЕС), 3% от всички МСП реализират трансгранични продажби и само 2% от оборота им е от търговия онлайн. Свързаност на страната - на дъното по отношение на цялостното разпространение на широколентовия достъп до интернет С обща оценка от 38,5 за свързаността България заема 26-то място измежду държавите от ЕС. Покритието с високоскоростен широколентов достъп от следващо поколение се подобрява от 75% през 2018 г. на 77% през 2019 г., а покритието с ММГК се увеличава от 38% през 2018 г. на 42% през 2019 г. България все още трябва да попълва пропуски по отношение на разгръщането на фиксираната широколентова мрежа, за да достигне средната стойност за ЕС. България е на дъното по отношение на цялостното разпространение на широколентовия достъп до интернет, като само 58% от домакинствата имат абонамент. Страната ни е на 25-то място по отношение на разпространението на фиксиран широколентов достъп до интернет със скорост поне 100 Mbps, като с течение на годините се наблюдава ограничен напредък: от 7% през 2017 г., 10% през 2018 г. и 11% през 2019 г. От друга страна, показателите за мобилния широколентов достъп до интернет са сравнително добри с допълнителното подобрение на средното покритие с 4G от 72% през 2017 г. и 80% през 2018 г. до 81% през 2019 г. Степента на разпространение непрекъснато нараства - от 87 абонамента на 100 души през 2017 г. на 98 абонамента през 2018 г. и 103 абонамента на 100 души през 2019 г. Това поставя България малко над средната стойност за ЕС. България се нарежда на 10-о място в индекса за цената на широколентовия достъп до интернет, като цените са по-ниски от средните за блока, главно за фиксираните услуги. Към септември 2019г. степента на изпълнение на българския национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение за периода 2014—2020 г. е 60%. България не изглежда да е близо до постигане на целите за 2020 г. поради слабото покритие на високоскоростната мрежа в селските райони (25% не са обхванати от покритие от 100 Mbps). Въпреки това страната си е поставила за цел да се справи с тези липсващи 25% до 2023 г. с 30 млн. евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), предоставени на Държавната агенция "Електронно управление“. България обмисля мярка за държавна помощ, чиято цел е да приключи проектирането до средата на 2020 г. България е с нулев резултат за показателя за готовност за навлизане на 5G. Като цяло тя е разпределила само 14% от спектъра за безжична широколентова връзка. Разпределянето на този спектър представлява предизвикателство поради използването за военни цели и използването за комуникация от въздухоплавателни средства на части от радиочестотните обхвати 700 MHz и 800 MHz. Недостатъчното разпределяне на спектъра може да повлияе отрицателно на покритието и на навременното разгръщане на 5G мрежата. Страната обаче е предприела подготвителни стъпки за разгръщане на радиочестотния спектър за 5G мрежи чрез актуализацията през септември 2019 г. на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър, което е предпоставка за освобождаване на радиочестотния спектър в обхватите 700 MHz и 26 GHz за 5G мрежи и приемането на пътна карта за радиочестотния обхват 700 MHz. Човешкият капитал - на 26-то място в ЕС, напред с 2 места спрямо 2019 г. В областта на човешкия капитал България се нарежда на 26-то място от 28 държави от ЕС, като се изкачва с две места спрямо 2019 г. Въпреки това резултатът ѝ от 33,9% остава доста под средния за ЕС от 49%. Общото равнище на основните цифрови умения в България е сред най-ниските в ЕС. Делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на около 29% от българското население на възраст от 16 до 74 години, докато средно за ЕС този дял е 58%. Едва 11% от лицата притежават умения над основните, което представлява една трета от средната стойност за ЕС. Понастоящем специалистите в областта на ИКТ съставляват 3% от общата заетост, което е увеличение, въпреки че тази цифра продължава да представлява малък дял от работната сила предвид недостига на работна ръка на пазара на труда. Жените специалисти по ИКТ, съставляват 1,8% от общо наетите лица, което е малко над средната стойност за ЕС. Образователната система понастоящем е в процес на модернизиране. Въпреки че реформите не отразяват напълно степента на цифрова трансформация, налице е по-силен акцент върху подобряването на равнищата на цифровите умения. Подкрепата от правителството за обучение във факултети по науки, технологии, инженерство и математика (STEM) и по ИКТ доведе до преразглеждане на учебните програми. С началото на учебната 2018-2019 година в трети клас беше въведен предметът "Компютърно моделиране“. Вече има повече паралелки с ИТ профили на гимназиално равнище, като например тези по националната програма "Обучение за ИТ кариера“. Има няколко дейности, предназначени за развиване на цифрови умения, които включват различни заинтересовани страни. Примерите включват частни дружества, предоставящи безплатно обучение по писане на код или онлайн курс по киберхигиена за ученици, разработен в сътрудничество с Държавна агенция "Електронно управление“. Българското сдружение "Дигитална национална коалиция“ организира дейности, предназначени за подобряване на цифровите умения на населението. През 2019 г. в рамките на Европейската седмица на програмирането — България, бяха организирани 615 събития с около 47 000 участници. В България също така съществува национална "Коалиция за умения и работни места“. Използване на интернет услуги - българите обичат да провеждат видео разговори България продължава да е на 27-мо място по отношение на използването на интернет услуги, като общият резултат е доста под равнището на ЕС: 67% от българите използват интернет (в ЕС средната стойност е 85%), докато 24% никога не са го ползвали — това е най-високата стойност в целия ЕС. Потребителите на интернет в България провеждат повече видеоразговори, отколкото потребителите в другите държави от ЕС. Те също така показват резултат доста над средната стойност в ЕС по отношение на дейностите в социалните мрежи (78% срещу 65%). Две трети от потребителите на интернет четат новини онлайн, което е под средната стойност за ЕС. Българските потребители на интернет не предпочитат да използват други онлайн услуги, по-специално онлайн банкиране. Въпреки че използването на електронно банкиране е нараснало леко, само 13% от потребителите на интернет се възползват от него в сравнение със средната стойност от 66% за ЕС. Само 31% от потребителите на интернет пазаруват онлайн в сравнение със средната стойност за ЕС от 71%. Интегриране на дигиталните технологии - 23% от дружествата споделят информация онлайн при средна стойност за ЕС от 34%. България заема 28-мо място сред държавите от ЕС по отношение на интегрирането на цифрови технологии, като равнището е доста под средното за ЕС. Българските предприятия се затрудняват да се възползват от възможностите, предоставяни от онлайн търговията: само 7% от МСП извършват продажби онлайн (в сравнение със 18% средно за ЕС), 3% от всички МСП реализират трансгранични продажби и само 2% от оборота им е от онлайн търговия. Макар българите да ползват интензивно социалните медии за лична употреба, само 10% от предприятията ги използват за популяризиране на бизнеса си в сравнение с 25% средно за ЕС. На последно място, предприятията с висок индекс за интензитет представляват само 10,9% от общия брой. Положителен е фактът, че 23% от дружествата споделят информация онлайн при средна стойност за ЕС от 34%. Министерството на образованието и науката призна лабораторния комплекс в "София Тех Парк“ за инфраструктура от национално значение. Съответно то е разпределило 485 000 EUR за периода 2019—2020 г. за 11-те му високотехнологични лаборатории, които работят в областите на ИИ, високопроизводителните изчислителни технологии (ВИТ) и биотехнологиите. България е един от членовете учредители на съвместното предприятие EuroHPC. С помощ от Министерството на икономиката в "София Тех Парк“ ще се помещава система за суперкомпютър с производителност от порядъка на петафлопс. Суперкомпютърът с производителност от 6 петафлопса ще бъде разположен в "София Тех Парк“ след изпълнение на проекта на EuroHPC и ще бъде един от петте суперкомпютъра с производителност от порядъка на петафлопс за увеличаване на изчислителната мощ на Европа. След стартирането му България ще се превърне в регионален цифров център. През май 2019 г. България прие стратегия за цифровизацията на земеделието и селските райони, която включва мерки, основаващи се на изкуствен интелект и блокови вериги. В стратегията се предвижда използването на ИИ за проследяване на производството, защита от вредители, създаване на непрекъсната верига "от фермата до трапезата“ и облекчаване на административната тежест за земеделските стопани. През 2019 г. Българската академия на науките изготви рамка за национална стратегия за развитие на ИИ в България до 2030 г. и я внесе в Министерски съвет през юли 2019 г. В нея като области, в които да се прилага изкуствен интелект в България, се определят здравеопазването, обществените услуги, интелигентното земеделие, животновъдството и опазването на околната среда. Дигитални обществени услуги - броят на потребителите на услуги на електронното управление бележи застой Въпреки че България постига известен напредък в областта на цифровите обществени услуги, тя остава на 23-та позиция с резултат 62. Броят на потребителите на услуги на електронното управление бележи застой в сравнение с предходната година, като 61% от потребителите на интернет подават формуляри онлайн, което е близо до средната стойност за ЕС от 67%. Основна пречка за широкото му използване продължава да бъде остарялата нормативна уредба. България продължава да постига добри резултати при предоставянето на цифрови обществени услуги за предприятията, като нейният резултат е 96%, което е доста над средната стойност за ЕС от 89%. Броят на потребителите на услуги на електронното управление обаче се задържа на равнището от предходната година, като 61% от потребителите на интернет изпращат формуляри онлайн. По този начин се е увеличила разликата със средната за ЕС стойност, която се повишила до 67%. България е постигнала значителен напредък по отношение на изпълнението на своята стратегия за развитие на електронното управление. Стратегическата рамка е налице. Държавна агенция "Електронно управление“ предоставя финансова подкрепа за изпълнение на актуализираната стратегия за електронно управление в България за периода 2019—2023 г. На централните и местните административни органи се предоставят три вида инфраструктурни услуги: - комуникационна свързаност с единната електронна съобщителна мрежа; - комуникационна и информационна инфраструктура под формата на компютърни услуги в държавния хибриден частен облак; както и - съвместно предоставяне на комуникационно и информационно оборудване в центровете за данни на Държавна агенция "Електронно управление“. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Ралица Паскалева: Предател си!
21:59 / 25.11.2024
Обявиха 1000 долара награда за намирането й!
08:27 / 25.11.2024
"УниКредит Булбанк" предупреди клиентите си
14:08 / 25.11.2024
Земетресение в България
11:06 / 26.11.2024
Обявяват новия партньор на Ралица Паскалева в "Игри на волята"
08:51 / 25.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
