До месец България би трябвало да получи коментарите на Европейската комисия относно Стратегическия си план за земеделие. Страните членки, които внесоха своя навреме – в края на миналата и началото на тази година, вече получиха своите забележки. Въпреки че родното Министерство на земеделието бе от последните, подали своя проект, това не му пречи да настоява пред ЕК да прояви бързина при разглеждането му.
Гласувайте: Нужно ли е фермерите да доказват разходи за получаване на COVID помощта?
По време на редовното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, проведено на 21 март, множество държави, включително и нашата, обърнаха внимание колко е важно Стратегическите планове да бъдат одобрени своевременно, така че да може да се приеме националното законодателство, а фермерите да бъдат информирани за правилата от 2023 г.
Страната ни сподели, че разчита на заявената от Комисията гъвкавост, защото е необходимо земеделските производители да вземат решения относно своята сеитба най-късно в началото на есента, като същевременно се съобразят с изискванията на новите инструменти на ОСП.
На фона на войната в Украйна и сериозните последици върху продоволствената сигурност, особено по отношение на фуражите и износа, повечето държави членки поискаха да се запази общият пазар и да не се допуска ограничаване на свободното движение на стоки в ЕС.
Страната ни подкрепя мерки като завишаване на авансовите плащания и дерогациите, свързани с условията за прилагането на зелените директни плащания (площите под угар) за година на заявяване – 2022 г. Постановлението, с което ЕК позволи екологично ориентираните площи под угар да бъдат използвани за паша и за производство на протеинови култури, бе подписано на 7 април.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
