Ако през 2002 г. цялата реколта от пшеница е идвала от родни сортове, то в момента делът на родните семена е 85 на сто от посевите. Най-драстично е спаднала употребата на родни семена при слънчогледа, където за последните 11 години българските семки са отстъпили с над 70% до 10-15 на сто от всички посеви. Ечемикът и царевицата също са отстъпили на вносните семена. Ако през 2002 г. с нашенски сортове са заемали до 80% от нивите, то в момента едва 40 на сто от посевите са с български разсад. Подобен е проблемът и в животновъдните ферми. 

Повечето от овцете, козите и кравите са от вносни породи и генетичният материал за тях е внесен от чужбина. Традиционните български животни пък се превръщат в рядкост, отчитат експертите, подготвили националната стратегия за развитие на земеделието. За да се върне обратно българският домат и традиционният вкус на млякото и месото, те предлагат насърчаване на отглеждането на местни породи чрез увеличаване на възможностите за директни продажби на продуктите от фермер на краен клиент.