Българският хелзинкски комитет: Ограничават се основни човешки права

Българският хелзински комитет призова да се преразгледат някои от точките в законопроекта за мерките по време на извънредното положение. Предоставяме становището с известни съкращение:

Обръщамe се към вас във връзка с предложения от група народни представители законопроект за мерките по време на извънредното положение. Даваме си сметка за необходимостта от приемане на такива мерки в интерес на правото на много български граждани, както и на чужденци, пребиваващи в България, на здраве и сигурна среда. Налагането им, включително в контекста на извънредно положение, е не само право, но и задължение на българските власти в настоящата епидемиологична ситуация.

Заедно с това не можем да не обърнем вашето внимание на някои сериозни недостатъци на настоящия законопроект. Обявеното извънредно положение допуска приемането на законодателство, което ограничава основни човешки права и свободи, но това трябва да става само в степента, в която това е строго обвързано с неотложните нужди на конкретната ситуация така, че те да не се ограничават без необходимост и произволно. Този основен принцип не е прокаран последователно във всички текстове на законопроекта.

Съображенията ни са следните:

Общото впечатление от така изготвения законопроект е, че той стоварва бремето и отговорността за спазването на мерките основно върху бизнеса и гражданите. Всички мерки, които се очаква да бъдат въведени и които на практика действат от няколко дни в страната изискват вложението на личен ресурс на лицата – физически и юридически. Така всеки следва да гарантира, че ще изпълнява въведените забрани и изисквания, като осигури дезинфекция или дигитални устройства – включително необходимите операционни системи и програми – за своя сметка и то незабавно.

Не са предвидени никакви механизми за облекчение на лицата, които не могат да посрещнат тези изисквания за финансово вложение, особено предвид извънредното положение, което създава затруднение в много граждани и юридически лица да осигуряват своите обичайни доходи. Необходимо е този закон да предвижда възможност за финансово обезпечаване от държавата на част от въведените мерки.

Ситуацията налага законодателят да предприеме и нарочни мерки за защита на най-уязвимите членове на обществото ни, които по някаква причина не са обхванати от системите за закрила, но които живеят в крайна бедност, често – на улицата, и се нуждаят от подпомагане с храна, подслон и медицинска помощ.

Сериозен проблем е предложената редакция на чл. 2, ал. 1, т. 8 от законопроекта, с която разпоредба се забраняват свижданията в местата за лишаване от свобода и арестите. В този си общ вид тя е изцяло неприемлива. Съществена част от правото на семеен живот на лишените от свобода се изразява в това, властите да им позволяват или, ако е необходимо, да ги подпомагат в поддържането на контакт с близките им. Съгласно чл. 57, ал. 3 във вр. с чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България правото на личен живот не може да се дерогира в условията на извънредно положение. 

Вярно е, че затворите и арестите са изправени пред сериозна опасност от разпространение на заразните болести и инфекции, какъвто е и случаят с COVID-19. Но основните рискови фактори не са свижданията, а пренаселеността, лошата хигиенна, включително липсата на непрекъснат достъп до течаща – дори студена – вода, липсата на предпазни средства и хигиенни материали, ограниченият достъп до дейности за профилактика на здравето и медицински грижи.

Ето защо като елемент от състава предлагаме да се добави специалната цел и съответно умисъл за "всяване на паника“ или "нарушаване на законодателството за извънредното положение“.

Предвиденото изменение в Закона за отбраната и въоръжените сили – добавянето на думите "по време на епидемия или пандемия“ – би означавало, че при всяка грипна епидемия в страната или в отделни области от страната би могло да се въведе извънредно положение. Това е неприемлива формулировка, тъй като подобен род епидемии се наблюдават ежегодно и е немислимо да бъде въвеждано извънредно положение без да има належаща необходимост от него. Необходимо е тази редакция да бъде прецизирана. 

Предвид изложеното Ви призоваваме да не приемате посочените текстове от законопроекта в този им вид. Изготвили: Красимир Кънев, Адела Качаунова, Диляна Ангелова“, завършва становището на БХК.