Всяка трета е заради ограничен достъп до медицинска помощ, като се посочва липса на специалист и медицинска апаратура, образна диагностика, които от своя страна не позволяват да бъдат направени пълни изследвания.
По тази причина хората са изпращани в други лечебни заведения. Това съобщи директорката на агенцията доц. Златица Петрова, позовавайки се на справка от направените през миналата година проверки по сигнали на пациенти и техните близки.
Висок е процентът и на хората, които сигнализират за лошо и дори грубо отношение към тях и от доктори, и от медицински сестри. Почти във всички жалби става дума и за доплащане, но не "под масата", а съвсем легално, като например купуване на консумативи, импланти и за медицински услуги и изследвания, които здравната каса не поема.
"Изборът на екип също поражда напрежение, тъй като пациентът не винаги познава целия екип, а има случаи, в които той е избрал и платил да го оперират едни хирурзи, но го оперират други", каза още доц. Златица Петрова.
През 2014 г. медицинските одитори са направила 475 проверки, като 11 от тях са по самосезиране на агенцията. По жалби са били извършени 306 проверки на място, а 59 са по документи.
Всяка болница да има електронно досие, което да е в регистър. В него да се включват всички актове и наложени санкции от проверките. За това ще настоява доц. Петрова пред здравния министър д-р Петър Москов.
Тя ще поиска и във всеки проверяващ екип да има водещ специалист от съответната медицинска област. За тази цел скоро Изпълнителната агенция по медицински одит и Българския лекарски съюз ще подпишат меморандум.
Според доц. Петрова не е редно НЗОК да контролира качеството на медицинските услуги, каквато идея има.
"Касата е финансираща институция. Все едно банките да проверяват качеството на влоговете. Касата може да провери по показатели например какъв е процентът на имунизациите, но тя нито има експертен потенциал за проверки на качеството на оказваната медицинска помощ, нито има такива правомощия", мотивира се тя.