Бустерна доза, различна от първоначалната ваксина, повишава значително нивото на антителата

На 7 декември Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и Европейският център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) разрешиха комбинирано приложение на ваксини (РНК ваксини и съдържащи аденовирусен вектор ваксина) срещу COVID-19. Преди това, в края на месец октомври 2021 г., същото направи и Американската администрация за контрол на храни и лекарства (FDA) в САЩ.

Зад това решение стоят сериозни предклинични и клинични проучвания. Идеята за "смесването“ на ваксини срещу SARS-CoV-2 не е случайна и е продиктувана от поне 4 причини:

1. Необходимост от по-голяма гъвкавост при използване на ваксините;

2. Осигуряване на алтернатива при проява на алергична реакция след въвеждане на първата доза ваксина от определен вид;

3. Първоначални експериментални данни, подсказващи съчетаване на силните страни на двата типа ваксини – изразен антитялов (хуморален) отговор при РНК ваксините и "превъзходство“ на векторните ваксини по отношение на клетъчния имунитет;

4. Аденовирусите (аденовирусните вектори) потенциално са в състояние да предизвикат имунен отговор срещу самия себе си. Ето защо неколкократната последователна употреба на една и съща аденовирусна ваксина може да не е работещ подход – изграденият срещу аденовирусния вектор имунен отговор ще го разпознае и неутрализира, което ще попречи на ваксината да си изпълни задачата. 

Проведени в различни страни клинични проучвания разкриха, че комбинираното използване на ваксини срещу COVID-19 не отстъпва и често превъзхожда ефекта на самостоятелното им приложение, предава "Монитор". При това със странични ефекти не по-лоши от тези, причинени от стандартните схеми. Допълнителен бонус са предимствата, до които води.

Напълно очаквано и обяснимо най-много информация е събрана при съчетаването на Vaxzevria (ваксината на Университета в Оксфорд и AstraZeneca) и последваща втора доза РНК ваксина.

Да припомним, че през пролетта на 2021 г. въвеждането на първата доза на Vaxzevria в млади жени (под 60 години) беше свързано с изключително редки нежелани проблеми с кръвосъсирването. В отговор на това в редица държави (включително Швеция, Дания и др.) приложението на тази ваксина беше ограничено до по-възрастни групи от населението, а като втора доза при останалите беше използвана РНК ваксина. 

Стана ясно, че получаването на две различни ваксини (Vaxzevria, последвана от РНК ваксина) предизвиква ниво на антивирусни антитела, което е по-добро от това след две дози Vaxzevria, а в някои проучвания и от цялостна ваксинация с продукта на Pfizer/BioNTech. Анализът на данните в националните здравни регистри на Швеция (където повече от 100 000 души са получили РНК ваксина след първа доза Vaxzevria) показа, че в сравнение с неваксинирани хора, при тези, при които са смесени ваксина на AstraZeneca и РНК ваксина (на Pfizer/BioNTech или Moderna), вероятността за развитие на симптоматична инфекция при среща със SARS-CoV-2 e била с 68% по-ниска, а при приелите дози Vaxzevria понижението на този риск е с 50%.

Предварителните резултати от Националния институт по здравеопазване в САЩ сочат, че въвеждането на бустерна доза, която е различна от първоначалната ваксина, значително повишава нивото на антивирусните антитела. Това с особена сила важи за ваксината на Johnson&Johnson/Janssen – поставянето на втора доза от същата ваксина повишава 4 пъти нивото на антивирусните антитела. Истински скок е наблюдаван при въвеждане на РНК ваксина, при което увеличението им е 35 пъти (Pfizer/BioNTech) и 76 пъти (Moderna).

Прилагането на ваксините в обратен ред - РНК ваксина, последвана от вектор-базирана ваксина, е доста по-слабо проучено. Обещаващи резултати са докладвани и при смесването на две РНК ваксини.

РНК ваксините и векторните ваксини разчитат на напълно различни стратегии, а съчетаването на два подхода е по-полезно от самостоятелното прилагане на само единия от тях.

Освен това и четирите разрешени за употреба у нас ваксини носят информация за области в S белтъка (който изгражда "шипчетата“ върху повърхността на SARS-CoV-2, чрез които той се свързва с клетката и я инфектира), но кодираните от тях участъци не се припокриват напълно. Така комбинираното им приложение разширява обсега на мишените, срещу които организмът изгражда антивирусен имунен отговор.

Съчетаването на различен тип първоначална и бустерна доза може да помогне да бъде намален рискът от проява на редки нежелани реакции, включително миокардити при млади мъже (настъпват след втората доза РНК ваксина) и кръвни съсиреци с ниски нива на тромбоцити (тромбоцитопения) при жени под 50-60 години след прием на първата доза Vaxzevria или единичната доза на Johnson&Johnson/Janssen. Появиха се и съобщения, че имуносупресирани индивиди може да реагират по-успешно на смесени режими на ваксиниране, отколкото на стандартните схеми.

Проучванията продължават.

Макар и немного често, съчетаването на различен тип ваксини е познато и при други вирусни заболявания. Сред тях е полиомиелитът – в този случай се комбинира убита ваксина (вирусът е инактивиран, не се размножава и не може да предизвика заболяване, но е в състояние да стимулира изграждане на имунен отговор), последвана от атенюирана жива ваксина (вирусът може да се размножава, но е отслабен до степен да не предизвиква заболяване, а само имунен отговор). За пръв път в историята на медицината обаче разполагаме едновременно с различни типове ваксини. Съвсем скоро се очаква "портфолиото“ им да бъде обогатено с нови "играчи“. Което определено разширява възможностите ни за борба със SARS-CoV-2.