Пътят към новота ОСП
Поради ограничителните мерки заради пандемията и паузата от една година, през 2021 интересът към изложението беше в пъти по-голям от обичайното.
Високата посещаемост помогна на кампанията “ОСП работи за нас: Остани на линия!” да достигне до голям брой хора. Земеделски производители и хора от различни сектори на селското стопанство се стекоха на панаира и така се даде възможност на екипа на кампанията да представи идеите, възможностите и перспективите, които дава аграрната политика на Стария континент.
Бяхме свидетели на поредните тежки дискусии по време на супер триалога в Брюксел, проведен в края на май между Съвета на Европа, Европейската комисия (EК) и Европейския парламент (ЕП). Като част от кампанията “ОСП работи за нас: Остани на линия!”, разговаряме със Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации по време на изложението БАТА АГРО.
“В момента голямото предизвикателство е да се намери компромис на европейско ниво как ще стоят правилата. И действително португалското председателство, в лицето на министъра им на земеделието опитаха, предложиха компромисни текстове. Цяла седмица - денонощно, се дебатираше с Европейския парламент и Съвета на министрите. Съответно, Комисията като вносител на предложенията се опита да направи така че да постигнат споразумение, но не можаха”, обясни Боянова.
По думите й, препъни камъкът бяха няколко теми - зелената архитектура и екосхемите, таваните на директните и социалната условност.
“Съветът искаше от директните плащания всяка държава-членка да заделя по 20% за екосхемите, но Парламентът иска 30%. И не можаха да си стиснат ръцете какъв процент трябва да бъде т.нар. заделен бюджет за екосхемите”, обясни Боянова.
Спорен момент са някои от стандартите за добро земеделско екологично състояние (ДЗЕС), които и в момента се прилагат като част от кръстосаното съответствие.
“Важна тема, по която не се разбраха, е и таванът на плащанията и намаляването на плащанията. За мен това, което ще предизвика още дебати е още едно нещо, по което не се стигна до консенсус - т.нар. социална условност. Да се получават директни плащания, само ако се спазва трудовото и осигурително законодателство”, посочи експертът и добави, че една от трудностите е да се реши кой ще контролира спазването на тази условност и законодателството, тъй като очевидно разплащателните агенции не могат. “Дори има предложение и формулиран текст, ако не се спазва социалната условност, да се редуцират плащанията. Страните-членки се противопоставят на това в лицето на министрите на земеделието. В това число и България - ние искаме повече разяснения по конкретното прилагане на съответните предложения за социалната условност. Иначе, разбира се, звучи добре”, добави Боянова.
Според нея ЕП е доста по-амбициозен. “Съветът на министрите пък ще се окаже по-практичен и по-реалистичен. Защото няма да видите политик, който да каже, че всички тези неща, които са заложени, не са хубави. В крайна сметка обаче е важно на практика как ще се прилага това”, анализира ситуацията Боянова.
Именно поради тези три ключови теми преговорите не успяха, допълни тя.
Какво следва?
“За мен е ключово да постигнат споразумение, защото, ако това не стане и се забави във времето, считайте, че самата реформа, която така или иначе е отложена за 2023-а г., също ще се забави. Колкото и да изглежда, че има време, реално Комисията трябва да подготви всички прилагащи актове по основните регламенти”, посочи Боянова. Според нея е важно за фермерите да имат достатъчно време, за да планират бизнеса си според новите правила, ако искат да се възползват от субсидиите и инвестиционните мерки.
По думите на Боянова приоритет със сигурност ще се постави върху иновациите и цифровизациите.
“Има един израз в Брюксел - докато всичко не е договорено, нищо не е договорено”, заключи председателят на Института за агростратегии и иновации.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.
