„Изключително съм доволен от будните деца, които присъстваха днес на срещата. Искрено се надявам да сме запалили искрицата в тях, да продължат да се занимават със земеделие, независимо на какво ниво. Защото земеделието – то е призвание“, коментира Абровски. 

 

 

Именно за призванието и ежедневието във фермата младежите научиха повече от Марин Стоянов. Фирмата, в която той работи, обработва около 14 000 дка, от които 9 000 дка са отделени за интензивно растениевъдство – пшеница, царевица, рапица, слънчоглед. Освен това стопанството разполага и с месодайни животни. За да си помагат с фуража ,отглеждат люцерна, сорго, силажна царевица и др. 

 

 

Какво е искал земеделският стопанин да внуши на учениците по време на срещата си с тях? 

 

„Да покажа и да убедя бъдещите специалисти, че нашият сектор – земеделие, има нужда от тях.  Те имат редкия шанс да станат квалифицирани работници, професионалисти. Да преминат в по-следващо ниво от своето образование. Да отидат в аграрен университет, да завършат бакалавърска степен, магистратура, с което имат шанса да помогнат на себе си и на нас. Тъй като сектор земеделие, с иновациите, които са в момента, чисто нормативните изисквания в ЕС, изисква професионална работна ръка. Квалифицирани работници“, каза фермерът.

По този начин, според Стоянов, българските земеделци имат възможност да се справят с предизвикателствата на конкуренцията, на пазара и въобще на трудностите, които застигат фермерите. 

 

Той обърна внимание, че изхранването на населението на Европа винаги е било приоритет за ЕС. Именно заради това, младите хора имат бъдеще да работят в земеделските стопанства. 

 

„Секторът има остра нужда от работна ръка. Ние постоянно търсим квалифицирани работници и в животновъдния сектор – зоотехници, ветеринарни доктори. Просто младите се отдръпнаха от селото, но затова пък фермите предлагат добри условия на труд, с което да ги привлечем обратно. А и те самите, с тази си реализация, ще помогнат на себе си да бъдат по-продуктивни“, подчерта Стоянов. 

 

За реализацията на младите хора, насочили се към аграрните науки и възможностите за образование в тази насока с учениците разговаря и проф. д.н. Димитър Греков, директор на „Център за продължаващо обучение“ към Аграрния университет в град Пловдив. 

 

 

В същото време, според Марин Стоянов, привлекателността на сектора идва и от това, че в него се влагат голяма част от общия бюджет на Европа, а също и с налагащото се търсене на чиста храна, биологично производство, допълни земеделецът. 

 

От своя страна Пламен Абровски от Института за агростратегии и иновации допълни: „За мен беше изключително интересно да разбера, че имат специално отношение към биопроизводството – земеделието, свързано с по-чиста околна среда и по-щадящо климата, е бъдещето на следващата ОСП.

 

А това е също нещо, което трябва да възпитаваме в нашите деца, за да можем да живеем в една все по-добра, по-чиста среда и да произвеждаме адекватни, икономически обосновани земеделски продукти, които не само да са евтини и достъпни, но и да са произведени по чист и екосъобразен начин“.