Устойчивото производство на земеделска продукция е във фокуса на Общата селскостопанска политика след 2023 г. и е залегнато в Стратегията “От фермата до трапезата”. То е тясно свързано с устойчиво земеползване и напояване. По тази тема дискутираха студенти и лектори на семинар от кампанията „ОСП работи за нас: Гледай напред!“, който се проведе в Аграрния университет Пловдив.
Червеният пипер е кът, а цената му расте
“Идеята е, че в стратегията ЕК залага като крайни резултати някои количествени цели, като например намаляване на 50% на употребата на химически пестициди, също така намаляване на употребата на антимикробни препарати за лечение на животните, увеличение на площите за биологично производство с поне 25%, намаляване на употребата на торове с 20 %”, обясни лекторът Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации.
“Смятам, че с новите изисквания за торовете и препаратите за растителна защита, нещата ще се получат, но за всичко това се изисква време", каза Велислав Илиев, студент по Растителна защита в АУ Пловдив.
Освен с време, всички тези нови изисквания са свързани и с дългосрочни инвестиции от страна на стопаните. За да ги направят обаче, е необходимо да се намери решение за нерешени досега ключови проблеми, свързани с агросектора като работна ръка, напояване, комасация.
Семейството на първокурсника Жулиен Генев се занимава със зърнопроизводство в новозагорското село Млекарево. “Най-голямата трудност е, например да засеем преди дъжд, да подготвим почвата преди дъжд, защото няма напояване! Бих се занимавал с други култури, но ме възпира това, че нямаме напояване.”
Неуреденото законодателство със земеползването е друг проблем пред семейството на Жулиен, който не позволява дългосрочни инвестиции в напояване и нови технологии на производство:
“Интересувал съм се от No-Till, но при нас няма как да се получи. Ние сме много пръснати. Земята не е събрана на големи парчета. В нашето землище сме 70 човека. Няма как да се обединим и да направим големи парчета земя”, разказа студентът.
Светлана Боянова: Има два ключови за България въпроса, които Стратегическият план, поне за сега, не виждам да адресира много силно и успешно като приоритети. Това са напояването и комасацията на земята.
"Един от студентите каза: Ние сме 70 земеделеца в землището. Значи там споразумения за масиви очевидно не се правят. И това е проблем. Съответният стопанин не може да мисли за дългосрочни инвестиции", заяви Светлана Боянова.
Тя е категорична, че за да говорим на студентите за бъдещето, е необходимо важните решения за сектора да се вземат сега, защото те са в основата на устойчива селскостопанска политика.
Тази устойчивост трябва да бъде видяна и в новите стратегически планове по ОСП.
Първокурсникът Михаил Стоянов, чието семейство се занимава с оранжерийно зеленчукопроизводство разказа повече за инвестиционните планове на стопанството и своето виждане за по-екологично земеделие:
“Ние отглеждаме 5 оранжерийни блока по 30 дка, закрита стъклена оранжерия - не найлонова. Занапред сме замислили 1-2 проекта, свързани с финансиране от Европа. Искаме да положим хидропоника в един от блоковете за отглеждане на ягоди. Имам някои притеснения, защото се ограничават много от препаратите, но също така се произвеждат и много биопрепарати, които са свързани с биообработката. Тя ще е все по-важна в земеделието”.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg