Вижте колко ще дава ДФЗ на фермерите за 2021 – 2023
По време на международните изложения Месомания, Булпек, Светът на млякото, Салон на виното и Интерфууд енд
Дринк в Интер Експо Център бе представена и кампанията „ОСП работи за нас: Остани на линия!“ на AgriGate Media, Института за агростратегии и иновации и Смарт Агростарт. Събитието бе открито от вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова и зам.-министърът на земеделието д-р Янко Иванов. Министър Николова посочи, че повече от 10 години нейният професионален път е свързан със земеделския бранш и добре познава неговата същност. За мен подкрепата му и ползотворното му развитие са не просто служебен ангажимент, а лична кауза, защото знам каква ключова роля имат както за икономиката на страната, подчерта още вицепремиерът.
Именно за аграрната политика на Стария континент разговаряхме със собственика на 700 овце от френската порода Лакон Васил Василев.
Започнал е фермата в село Строево преди пет години основно и само с ентусиазъм и любов към природата. Запазването на родните породи трябва ли да бъде заложено в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г.?
“Да, ние трябва да запазим генния материал, но не само в увеличение на бройки стада, които не допринасят за увеличаване на продукцията, добита от тези животни. Това важи за всички преживни. Защото изпразваш един финансов ресурс, а насреща не можеш да получиш неговото възпроизводство. Това е голямата грешка и неправилното разбиране и неправилно разпределение на ресурса, независимо дали той е от европейски източници и дали е от нашия бюджет”, посочи фермерът.
Това са средствата, които всички фермери в ЕС създават със своя труд, обясни Василев. Според него има лесна формула, чрез която да се стимулират стопаните в Европа да бъдат по-продуктивни, а в същото време да получават субсидии.
“Разпределяйте тези средства на базата на това, което добиват, тогава вече ще дойде на акъла на всички ни, че в Тракия трябва да се произвеждат овошки, зеленчуци и всички продукти, които виреят в тази Тракийска низина. В Добруджа - зърно, в планината - животни. Тогава вече ще има някаква култура. Ще има правилно разпределение. Аз ще се стремя да взема по-добра помощ, по-добра субсидия, на базата на млякото, което ще произведа. Когато имам повече средства, аз ще храня по-добре животните си, ще давам по-добри заплати на работниците си, ще организирам по-добре труда в целия комплекс. И това важи за всички колеги, които са в този сектор”, обясни Василев.
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) също има механизми, който са достъпни и в помощ на стопаните.
“Затварянето на цикъла е логика. Ти трябва да се стремиш към това. Има прекрасни програми - за доилни зали, мандри, кланици. Не мога да кажа, че не се мисли в тази посока. Това е добре. Но да идат в тази насока тези пари и след това да можеш да ги контролираш, не е достатъчно”, каза Василев и обобщи:
“Простичко е - плащайте на всички производители на базата на произведения продукт. На базата на неговото качество, на базата на неговата себестойност, на базата на неговото количество”.
Качеството ще се определи от пазара, добави фермерът.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
