©

“Така или иначе Хакатон означава „хакване“, т.е влизане в конкретен проблем и намиране на решение, а не дълъг изследователски и научен проект. Тук става въпрос за програмисти, които цяла нощ са кодирали и искат да намерят решение за бизнеса. Най-добре ще е, ако в последствие то може да се превърне в реален продукт, който да се търси от потребителите на съответния пазар, в случая на българския”, обясни Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации.

Така и стана, в рамките на два дни, програмисти кодираха в продължение на 28 часа, за да разработят дигитални решения, които да помогнат на земеделския бранш да бъде по-успешен. Безспорно е, че цифровизацията навлиза все повече и повече в стопанствата у нас. Именно в това се убедиха и участниците в хакерския маратон, в който участва и кампанията „ОСП работи за нас“, която се организира от AgriGate Media, Института за агростратегии и иновации и Смарт Агростарт.



“Идеята на този Хакатон е да бъде част от общата инициатива на почти всички политики на ЕС, да включат елемента цифрова трансформация на съответната индустрия, в случая земеделието и селските райони. В този програмен период ОСП помага с конкретни мерки, които в България обаче ние не можахме изцяло да се възползваме. Както по мярка 4.1 за цифрови инвестиции, също така и по мярката за сътрудничество, където също могат да се подпомогнат цифрови иновации, каквито Хакатонът ражда. Но в следващия програмен период ОСП вече дава много по-силен акцент върху дигитализацията и цифровата трансформация на сектор „Земеделие и храни“ и това ще стане, както с мерки, които да са свързани с инвестиции, така и с мярка за иновации, с обучения за цифрови умения, с широколентов достъп до селските райони”, добави Боянова.

Агроиновации: Проследяемостта като иновация в агросектора

Всичко това е застъпено и ясно може да бъде видяно в Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони, която беше одобрена от Министерски съвет в България. В нея заложеният бюджет за дигитализация е 1,47 млрд. евро, формиран от национални и европейски средства, което е поредното доказателство затова колко важна е подкрепата на ОСП.



Това обаче не е единствената стъпка, която България направи към дигитализацията. В Деня на цифровите технологии страната ни подписа Декларация относно цифровото бъдеще на селското стопанство и селските райони в Европейския съюз (ЕС). С това България стана 25-ата страна, която обединява сили с останалите членки за дигитализация на европейското селско стопанство.

Дигитализацията става все по-важна не само в Европейския съюз, но и в цял свят. Жига Древ е словенски разработчик на приложение, което помага да разберем произхода на храната.



“Смятам, че дигитализацията бавно, но сигурно се намества в земеделския сектор. Преди около 2 години имаше проблем и редица дискусии затова как и колко ферми реално ползват и имат достъп до интернет. Днес виждаме, че този проблем намаля все повече и повече, като на доста места фермерите разполагат с интернет свързаност. Сега обаче имаме друго предизвикателство, а именно как да представим всички тези добри приложения на фермерите и как да ги предразположим, за да могат те да ги внедрят в своите бизнеси. Освен това ние трябва да обучим фермерите, да подобрим интерфейсът на апликациите, да ги направим по-лесни и по-удобни за фермерите”, обясни Древ - ментор в първият АгроХакатон.

Според него обаче има още едно предизвикателство.

“Особено важно е да видим как можем да интегрираме приложенията във вече съществуващите системи, тъй като за фермера е изключително важна информацията и като цяло полезността, която едно приложение му носи. Смятам, че дигитализацията ще бъде силно застъпена в новата ОСП след 2020 г. и затова всички ние – фермери, разработчици, програмисти, анализатори и експерти трябва да работим заедно, за да успеем да внедрим всички нови решения, които вече са достъпни на пазара в стопанствата, така че имаме още по-конкурентно селско стопанство”, категоричен е той.

Безспорно е, че ОСП дава и ще продължава да дава редица възможности за дигитализиране и внедряване на иновации в стопанствата, с цел да бъдат те по-успешни. Нужни са обаче действия и постоянство, за да успее България да извърви дългия път към по-модерно, по-прецизно и по-дигитално земеделие.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.