В искането се посочва, че съдържанието на конституционната разпоредба е дискусионно, като са налице две основни схващания. Според едното, посоченото изискване следва да се разбира буквално - на всеки съд да отговаря съответна прокуратура, със седалище в населеното място, в което е съдът. Според другото разбиране, чл. 126 ал. 1 от Конституцията създава задължение да се гарантира функционалното съответствие между двете системи от органи на съдебната власт. Това означава да се осигури съответствие в нивата - районно, окръжно, апелативно и касационно, при спазване на законовите изисквания за родова и местна подсъдност, но без необходимост отговарящата на даден съд прокуратура да има същите район на действие и седалище. Според становището на главния прокурор конституционното изискване по чл. 126, ал. 1 КРБ е за функционално, а не за буквално структурно-организационно съответствие и не налага пълно съвпадение на седалищата и районите на действие на прокуратурата със седалищата и районите на действие на съдилищата.

Този извод следва от различните законови функции и задачи, които имат съдилищата, от една страна и прокуратурата, от друга. Конституционното изискване по чл. 126, ал.1 КРБ не може да бъде сведено до такова обвързващо задължение за идентичност в структурите на две отличаващи се системи в рамките на съдебната власт.

То би било изпълнено на функционално ниво, и ако съответното на даден съд звено от системата на Прокуратурата на Република България не е обособено като самостоятелен орган на съдебната власт, а е част от него (напр. териториално отделение по смисъла на последните изменения и допълнения на ЗСВ). 

По силата на това разбиране, териториалните прокуратури могат да бъдат оптимизирани чрез окрупняване и разширяване на района им на действие, без процесът за такава промяна на "съдебната карта" да е предпоставен или свързан с аналогична промяна по отношение на съдилищата.