Според учените от полския институт за метеорология и водно стопанство скоростта на гълфстрийма през последните 5 години е намаляла два пъти. Затова течението сега не може да компенсира хлада, носен от арктическите ветрове.
Симптоми за тези климатични промени вече се наблюдавали в скандинавските страни. Ако топлото течение през Атлантика напълно престане, в Европа ще настъпи нов ледников период. Тогава Скандинавският полуостров ще бъде покрит изцяло от огромен ледник.
Изводите на поляците се подкрепят и от руски специалисти. Шефът на метеорологичната служба в страната Алексадндър Фролов прогнозира безпрецедентно ниски температури през зимата. Най-малко четири дни термометрите в Москва ще измерват от минус 20 до минус 25 градуса, а два дни хората ще мръзнат при повече от минус 25 градуса. "Поне седмица или дори една десетдневка със сигурност времето ще е изключително студено", твърди Фролов.
Руските метеоролози също смятат, че новата зима ще е най-студената от 1000 години насам. По-големи температурни аномалии те очакват в северните райони на европейската част на Русия, където минус 25 градуса ще са нещо обичайно.
"Според нашите изследвания ще влезем в зима с достатъчно топли океани в северните ширини - обяснява Александър Фролов. - Към 10 септември площта на арктическия лед възлизаше на 4,8 млн. кв. км. Това е с 600 000 кв. км по-малко от 2007 г. Западната част от Арктика на практика няма никакъв лед."
Някои експерти смятат, че аварията с нефтената платформа на "Бритиш петролеум" в Мексиканския залив също е сред причините за забавянето на гълфстрийма.
"Теоретично изстиването на гълфстрийма е напълно възможно. Версията, че течението ще замръзне съвсем, не се потвърждава. Това е възможно само ако гренландският леден щит се разтопи изцяло. Засега такова нещо не се наблюдава", контрира от своя страна академик Юрий Израел, директор на руския институт за глобален климат и екология. Колкото до нефтения разлив в Мексиканския залив, според геологическите мащаби тази екокатастрофа е пренебрежимо малка, за да може да повлияе дългосрочно на климата.
Гълфстриймът не само не забавя свеята скорост, но и я увеличава, твърди американският океанолог Джош Уилис от НАСА. От 1993 г. насам топлото течение е увеличило скоростта си с 20 на сто и средната си температура с 0,2 градуса.
Миналото лято в Русия беше необичайно горещо, припомнят експерти. Руските метеоролози обявиха, че то е било най-жаркото за последните 1000 години.
Необичайни циклони носят студ и сняг у нас
Зимата у нас няма да е така люта, както в Северна и Западна Европа, но пак ще е с няколко градуса под обичайните температури, прогнозира Петър Янков, управител на синоптичната фирма ТV-МЕТ. За сметка на това обаче се очаквали необичайно за сезона множество средиземноморски циклони, които ще ни докарат повече сняг.
Интензивните валежи започват още от сега, каза Янков. Октомври ще е по-хладен и по-влажен от нормалното. Дъждовете ще минат нормата от 30-60 л/кв. метър, а средните температури ще са между 7 и 15 градуса. През ноември ще е още по-хладно. Ще вали по-често и нормата от 40-70 л/кв. метър ще бъде мината.
През декември живакът няма да се качи над 4-9 градуса. Средиземноморските циклони ще са необичайно чести, което ще доведе до обилна снежна покривка. Така още в началото на зимата се очакват затруднения с транспорта и поледици, каза синоптикът.
Януари ще е най-сухият зимен месец. Валежите ще са между 20 и 50 л/кв. метър, а дневните температури ще се движат между 1 и 6 градуса.
Февруари и март ще са по-снежни и по-студени от обичайното, прогнозира Янков.
Според Националния институт по хидрология и метеорогия на БАН периодът декември-февруари ще е относително студен и снежен. Температурите щели да са близки до нормата.
Британската метеорологична служба прогнозирала индекс NAO минус 1,54- плюс 1.Теоретично се смята, че когато този индекс е отрицателен, зимата е относително студена и мокра в 75% от случаите и топла и суха в останалите. Когато NAO е положителен, в повечето случаи зимата е топла и суха.
Прогнозите по индекс NAO, които всъщност отчитат фазата на Северноатлантическата осцилация, имат 67% успеваемост за зимния сезон, уточняват от БАН. Те се базирали на връзка между разпределението на температурата на повърхностните води в Северния Атлантик в няколкото месеца преди зимата и фазата на NAO в самия сезон.
За специалната прогноза на зимния сезон се използват също изчисленията на водещите метеорологични центрове за фазата Ел Ниньо/Ла Ниня. Този показател за България влияел слабо, но все пак се смятало, че зимите с Ел Ниньо са по-скоро мокри и меки, а с Ла Ниня - преобладаващо студени и сухи. В момента се развивала фаза Ла Ниня и се очаквало тя да се задържи и в предстоящия зимен сезон.
Източник: в. "24 часа"