И в този ден коментарът Ви г-н Иванов е още едно доказателство, че за нас няма нищо свято, даже и Апостола. И какво целите, като цитирате проф. Иван Д. Стоянов.... Жалко, че същият е председател на фондация В. Левски??? Аз пък ще си позволя да цитирам тези, които са имали щастието да познават Левски: "Нечут характер" го нарича Ботев, ,,някакво чудо" казва Каравелов (който в много отношения не е бил съгласен с Левски, защото е бил сръбски шпионин) , ,,сила, излязла из векове страдания, из цял океан унижения" е той според Вазов! Поклон пред едни от най-великите българи!!

През 1837 имало и други важни събития. Ханс-Кристиан Андерсен е публикувал своята приказка "Новите дрехи на царя". Тя бързо станала световен феномен, защото показва една от най-парадоксалните черти на човешката психология - голяма лъжа буди у нас голямо доверие. Малката лъжа веднага ражда недоверие, а голямата - обратното. Това е един от най-важните принципи на пропагандата. Върху него е изграден и образът на Левски. В него няма НИТО ЕДНА ДУМА истина. Вътрешната революционна организация, известна у нас като "комитети" е проект на руско разузнаване, което е искало да има тук своя постояно действаща мрежа. Ръководителят му за България полковник Иван Кишелски е изработил план за изграждането й и заедно с подробен разузнавателен въпросник го е дал за реализация на Любен Каравелов. Той не само се е хванал за идеята, но я и развил. Разбрал е че такава организация му дава възможност рязко да засили собствените си позиции сред българската общност. Най-вече чрез терора - убийства, сплашвания и грабежи на политическите му противници. След което е започнал да търси хора, които да вършат тази работа. Първият, когото Каравелов е пратил в страната , е бил Левски, след него са Димитър Общи и Ангел Кънчев. Проблемът дойде от това, че дяконът веднага се е опитал да обсеби организацията. Подържал е директна връзка с Кишелски, саботирал работата на Общи и Кънчев, прекалявал с терора. За краткото съществуване на ВРО са известни четири убийства (едното лично от Левски и три по негова заповед) плюс няколко несполучили покушения (пак по негова заповед), множество изнудвания и грабежи. Във всички случаи мишените са били само българи и никога турци. Шпионажът и терорът срещу сънародници не са подходяща основа за привличане на членове. Поради това на думи целта на ВРО е била национална революция. Но делата на Левски много скоро са пробудили силни съмнения в очите на местните комитети и дейци. Все пак повечето от тях наистина са вярвали, че работят за свободата. Ловешкия комитет му е отнел много правомощия. Но разрушителния ефект от вътрешните борби се е оказал решаващ за скорошния общ провал. Как при това положение този човек е станал национален идеал? Отговорът е циничен, но прост. Защото е обесен в града, който скоро става столица. Необходимо е било в нея да се провеждат най-важните национални ритуали, а единствената връзка на София с освободителното ни движение е обесването на Левски. Простичко е ... За повече четете "Васил Левски - идеал или идол" на https://ids777.wordpress.com/