Случаят е следният: На 29.05.2012г. имах уговорено посещение в дома ми от 4-ти състав на ТЕЛК Пловдив, във връзка с освидетелстване на съпругата ми, която страда от тежко неизлечимо психическо заболяване и е неподвижна. Лицата (ако ги нарека лекари, рискувам да обидя хиляди професионалисти), от 4-ти състав, които следва да изпълняват функцията на експерти в това ведомство, по възможно най-груб и безобразен начин се възползват от безизходицата, в която се намира човек, принуден от жестоката съдба да опре до тях, като принуждават пациентите или техните близки да заплащат за таксиметров превоз и отказват да бъдат транспортирани със собствен транспорт. 

Живеем в гр. Куклен, на около 20-ина километра от Пловдив и това е разход, който за човек със 130 лева пенсия е непосилен. Не ми е известно да съществува подобно нормативно-установено задължение, най-малкото защото такова би било безкрайно нецелесъобразно. Не мога да твърдя дали тази практика е свързана с някакви имуществени облаги, но от нея страдат неограничен кръг лица, включително такива, които се намират много по-далеч от областния град.

Какво можех да направя? Да откажа да превозя уважаемите членове на комисията и да си търся правата? Да, отложа освидетелстването за неизвестен период, и в следствие да спра да получавам и без това минималните помощи от държавата, да оставя съпругата си сама, в състоянието в което се намира, и да тръгна да се боря с безброй институции? Можех ли? Можех.. но всъщност не. И това всички го разбират много добре. И най-грозното в тази ситуация е, че точно използвайки факта, че човек е притиснат до стената и често не може да направи трезва преценка на обстоятелствата, тези хора се подиграват с положението, в което се намира и по никакъв начин не правят и минимални усилия да съдействат и поне от части да облекчат живота на семействата на хора с тежки увреждания".

Сигналът си човекът е пратил до Министерството на здравеопазването и до Регионалната здравна инспекция в Пловдив.