Експерти бол и почти без земеделци в работната група за новата ОСП
Още преди първото заседание на 29 юли Агри.БГ коментира, че в тази група има повече експерти и чиновници отколкото реални земеделски производители. Да бъдем по-точни – съотношението е горе-долу 80 на 5, и то не в полза на сектора. Защо се стигна до това неравенство в силите?
Оказва се, че в конкурса за тематичната група допустими за участие са сдружения с нестопанска цел в обществена полза. Много от земеделските асоциации обаче работят в частна полза, което автоматично ги изключва от подбора.
В крайна сметка Министерството дава шанс на браншовите организации да бъдат на първото заседание, но Агри.Бг научи, че нееднократно се е подхвърляло какво правят там земеделски организации, които не присъстват в заповедта на земеделския министър.
Сред участниците е и Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), а техният председател Костадин Костадинов потвърди, че „се получи реално ненормална работна група“.
„Браншът трябва да си каже идеите, какви практики може да изпълнява. На нас ни трябват реални неща. Много от присъстващите бяха и в работните групи за предишните два периода, а ние в последствие се чудим каква щуротия да извършим, за да изпълняваме това, което са намислили“, коментира Костадинов.
Зърнопроизводителят е категоричен, че браншът няма да допусне някой да си прави схеми и мерки, които само имитират дейност.
„За разлика от предишните два периода ще имаме междинни индикатори. Това значи, че като набележим цел какво трябва да постигнем, ще имаме и проверки. Затова ние трябва да правим този Стратегически план, а не чиновникът на маса или консултантът. Затова ние ще участваме в групата и ще даваме становища“, непоколебим е председателят на НАЗ.
Друг спорен момент от работата на групата е въпросът за пълна публичност на заседанията и даже за тяхното онлайн излъчване.
„Това предложение дори не беше подложено на дискусия, защото се оказа, че тематичната работна група (ТРГ) е само с консултативна функция в противоречие на ПМС 142/2019 и без процедура за гласуване и вземане на решения. С две думи, само ще си приказваме, ще бъдем използвани да се легитимира някакъв вид дискусия, но реално решенията няма да бъдат вземани от самото ТРГ, а еднолично от министър Танева. При това положение всички видове обществени обсъждания се оказват абсолютно безпредметни“, възмущава се Светлана Боянова.
На първото заседание присъства и Божидар Петков, председател на БАМ-Я, който обаче на този етап не вижда драматизъм в цялата ситуация.
„Смятаме, че трябва да се концентрираме повече върху работата отколкото върху възможността решенията да се споделят с медиите. Все пак затова се казва работна група, защото първоначалните дискусии трябва да бъдат в нея, а когато се вземат конкретни решения да бъдат качени и на сайта на министерството“, смята той.
Проблемът с достъпа на бранша до такива важни работни групи не е от вчера. Същото важи например и за Комитета по наблюдение на ПРСР, където отново са поканени неправителствени организации, регистрирани в обществена полза.
„Най-вероятно от второто или третото заседание ще влезем в един работен ритъм. Това споделят и мои колеги от сектор „Плодове и зеленчуци“. Всяко начало има много неизвестни, но по така сформираните параметри ще можем да се сработим“, оптимист е Петков.
До края на годината Стратегическият план следва да е готов. От него реално ще излязат практиките, които фермерите да спазват. Това, което изработи тази група, земеделците ще трябва да го изпълняват за следващия 7-годишен период на ОСП. Добър е замисълът идеите да идват отдолу нагоре, сега остава да видим изпълнението.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.
