Cоца ли се върна или фирмите ни неузряха за конкурентния пазар?

Опашка, наброяваща повече от 10-12 души се извива на ул. "Цар Симеон" в София. Необичайна гледка за нашето съвремие, но уви оказа се нещо напълно нормално за офиса на една от куриерските фирми, опериращи у нас. 

Часът е малко преди 18.00 - хората тъкмо са приключили работа и логично се насочват към въпросния офис, от който да вземат пратка или да препратят такава. Близко до ума е, че в натоварените часове фирмата трябва да разполага с повече хора като обслужващ персонал. Истината е, че само едно дребно момиче седи зад тезгяха и прави всичко по силите си да бъде максимално експедитивно. Тази задача, обаче е доста трудна, когато работиш с хора.

Трудноподвижен мъж учтиво моли хората от опашката да влезе, не да ги пререди, а просто да седне и да изчака реда си, защото краката не го държат. Българинът е толерантен и неодобрителни възгласи няма. Човекът влиза вътре, но не намира стол и сяда директно върху една от палетите - мръсно, прашно и неудобно.

Любезната служителка обяснява, че има включени камери, че клиентите нямат право да сядат и предлага да го обслужи. Човекът е скромен, не иска да прережда никого, но момичето настоява.

В същия момент жена не може да пусне пратката си, защото няма батерия на телефона и пита за зарядно. Служителката услужва с такова.....Всичко това за около пет минути вътре в прашния и студен офис.

Питаме момичето защо е сама в този час, тя просто свива рамене, не зависи от нея. Отвън опашката продължава да се вие, а работното време приключва в 19.00. 

Питаме се – соца ли се върна или фирмите ни неузряха за конкурентния пазар?