Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Д-р Чочева: Дигиталната зависимост при децата води до апатия и нисък фокус към ученето | ||||||
| ||||||
Д-р Чочева, разкажете ни повече за тази инициатива? Това е дискусионен форум, на който родители, учители и всички специалисти, които работят с деца, ще могат да чуят специалисти по темата и най-вече в областта на психическото и физическото здраве на най-малките. Нарекли сме го за "децата“, но имаме предвид всички - и тийнейджърската възраст включително. Идеята за този дискусионен форум възникна по повод книгата на Георги Млеканов – един от съорганизаторите, посветена на дигиталната зависимост при децата, "Наръчник за родители и учители“. Идеята тръгна просто от едно представяне на книгата пред по-широка публика и от дума на дума, от въпроси на въпроси, и от наблюдението около нас в ежедневието, какво се случва с телефоните, се стигна до организирането на този по-широк дискусионен форум. В него ще вземат участие както специалисти от образованието, така и специалисти по физическото и психично здраве на децата - педиатър, очен лекар и детско-юношески психолог. Добре, да кажем всъщност колко голям е този проблем. Защото някак си минава покрай нас, родителите, и като че ли малко внимание се обръща на това, а последствията не са от най-добрите, направо са лоши. Точно така, точно така. Колко голям е проблемът, за съжаление, ще разберем в годините. Но и към момента той има застрашителни размери. Нека да си зададем и въпроса защо сега Министерство на образованието подема кампанията за пълна забрана на телефоните в училище. Защото се виждат последствията, защото учениците са с нисък фокус към ученето, демотивация, липса на всякакви практически умения, зависимост като всяка останала зависимост. В часа те може и да нямат достъп до телефоните, но в междучасието си я наваксват. До какво води тази зависимост – страхът да не пропуснеш нещо, сравнението, особено при тийнейджърите, кой какъв е, какъв е неговият живот, какво има. И без да си задават въпроса как го е постигнал, това води до ниска самооценка, до ниско самочувствие. Учениците трудно изграждат социални контакти. Да, така е, наистина. И това в последствие се отразява и на тяхната професионална реализация, на изборите им, на решенията им и на това сами да вървят по пътя си, без да бъдат повлияни от някого. И това го казвам като кариерен консултант от моята практика. Така че проблемът е със застрашителни размери. Основно се насочваме към родителите, защото отговорността от ранна детска възраст е наша, на родителите. Самите педиатри споделят, че от много ранна, лежаща бебешка възраст телефонът е част от обкръжението на детето, а до 2-годишна възраст не се препоръчва той изобщо да присъства. В тази ранна детска възраст телефонът е част от заспиването, част от захранването, което в последствие води до фокуса, концентрацията, очните проблеми, проблеми с храненето, защото детето не се учи да възприема храната като такава, когато за първи път се сблъсква с нея, а просто я свързва с някакво движение на телефона. Проблеми със съня както в бебешка, така и в по-късна възраст. И причините са безкрайно много. Изключително неприятно ми е на мен и се чудя на родителите, когато сме в парка и виждам прохождащо дете, което е седнало на пейката и си държи телефона. Това дете тепърва трябва да се учи да ходи, да става, да пада, да са му мръсни ръцете и т.н., и т.н., Това е една от превенциите и един от съветите – да предлагаме повече физическа дейност на открито, повече комуникационни умения да се развиват от ранна детска възраст. А не, когато излезе навън, детето да е с телефона в ръце. И това е отговорността на родителите, която за съжаление, голяма част от тях отказват да поемат. Ами, защото те, самите родители, най-често са достатъчно зависими също от телефоните си. Точно така, точно така, за съжаление. А как се отразява това на психичното здраве, освен че децата отказват да създават познанства и контакти? Другите последствия какви са върху психичното здраве? Като всяка друга зависимост, когато не можеш без него, когато не са поставени границите, здравословните граници, защото от друга страна, от гледна точка на образованието, ние не можем да премахнем сега тепърва технологиите в образованието. Затова говорим за здравословни граници. Когато тези здравословни граници липсват, психическото здраве е нарушено. В ранна детска и начална училищна възраст, децата все още нямат изградени социални умения. Те тепърва ги изграждат и в тяхната глава, в тяхната крехка психика, всичко се построява по неправилен начин, ако може така да се каже. И като всяка друга зависимост – ако не можеш без него, то е зависимост. Психическите проблеми се отразяват на доста по-късна възраст, когато в някои случаи може да се каже, че вече е и късно. Затова психолозите, които работят с по-малки деца – в София също има център за такава зависимост изграден, вече имат достатъчно инструменти, с които да установят тази зависимост. В София много се работи по въпроса и се стига до комуникативни невербални деца, до смесица с аутизъм, а то реално не е аутизъм, и много други психологически последствия. Искам да наблегна на това, че се започва тогава, когато си мислим, че е най-безобидно, и последствията се виждат във възрастта, в която децата вече трябва да са по-скоро отговорни, по-скоро самостоятелни, а те реално не са. Това се отразява и върху ученето съответно, защото те не искат да ходят на училище. Точно така. Абсолютна демотивация, "мен това не ме интересува“, абсолютно "Аз това мога да го видя еди-къде си“. Не се изгражда реална представа за заобикалящия ги свят, реална представа. Те си мислят, че каквото видят там, е истина, че успехът се постига бързо. Тук, понеже с учениците, които консултирам, много говорим за успеха и за грамотността във всичките й аспекти, дигиталната включително – изграждат погрешна представа. Казват си "щом той е успял без да е ходил на училище, или малко е ходил на училище, или няма висше образование, за какво ми е на мен да ходя на училище? Аз ще попитам ChatGPT“. Знанията са едно, уменията са друго – аз това много държа да го разгранича в работата си. Уменията се придобиват на практика и уменията, когато си с другите деца или връстници на открито, са едно, а зависимостта е друго. В юношеската възраст вече ясно се вижда какво е лицето на детето, което е прекарвало предимно с телефона си през цялото време. Но какъв е образът всъщност на това дете? Наистина, да, там най-много си личи. Това дете е апатично. Това дете е несоциално, не знае как да се запознае с дете на другата пейка в парка, да речем. Не знае какво да прави, когато му вземеш телефона. Това е липсата на практически умения. Не се изразява правилно, няма достатъчния речник, натрупан речник от запаса да се изрази правилно. И стои само, то просто е само и търси. Има случаи, в които толкова са свикнали с телефоните в ръцете си, че пръстите им, палчетата им играят върху нещо друго, замествайки телефона. Ето това е зависимостта – когато не го правиш, но мислиш за него. А как все пак може да се преодолее това, тази зависимост? Зависи на коя възраст е. Детско-юношеските психози са залети от такива деца. Тревожността е другото нещо, което пропуснах да спомена. Прекалено тревожни са, защото не могат без телефона си, не знаят какво да правят без него. Първо превенция и след това, ако все пак се стигне до това, работа с психолог и здравословни граници. В такъв случай, когато вече е установен проблема, не е добре устройството да се маха изведнъж. Трябва да има режим, който в началото е добре да се въведе, и през другото време да се правят други дейности. Но не с тотална забрана и не изведнъж, защото пък тогава се обострят и други психически прояви. Така че контрол, превенция и ако се стигне до там, навременна подкрепа, защото понякога и децата, и родителите като техни съветници и подкрепящи ги, не искат да признаят, че този проблем съществува, за съжаление. Казахте, че и проблеми със съня също така се появяват. Разбира се, разбира се. Един от съветите е екраните да се намалят няколко часа преди заспиване. То това важи и за големите, не само за малките, подрастващите. То е съвет към всички. Сънят, очите – пряка връзка с всичко, абсолютно с всичко. Проблемът е доста сериозен. Имаме ли някакви проучвания, които са специално за България? Както споменах, в София има. Да, има достатъчно проучвания, те са достатъчно стряскащи. Но вглеждаме ли се в тях като отговорни, като по-зрели, като по-осъзнати? Статистиките са стряскащи. 70% от децата имат такива проблеми. И аз тук искам да повдигна въпроса: когато проблемът е установен, какво правим след това? Подминаваме ли го или просто прочитаме за него в телефона, затваряме телефона и продължаваме напред? Тук осъзнаването на отговорните лица, родителите. Имаме заявки във форума за педагогически съветници, а за психолози са повече. Какво правим ние е въпросът, какво правим ние? Осъзнаваме ли го този проблем или просто го прочитаме, затваряме телефона и продължаваме напред? И как да се справим след това с него – то това е по-важното? Справяме се със самоконтрол и осъзнаване, че това е проблем. Това е проблем. Добре е, че сте организирали такъв форум, защото наистина трябва да се чуе, да се осъзнае, както казвате, и да се действа. Смятам, че се постарахме да включим всички засегнати страни, като тръгнем от училището, защото там има противопоставяне между родители и учители. Учителите искат да се справят с този проблем, но родителите се противопоставят на това да нямат връзка с децата си. Имаме участник, заместник-директор, имаме г-н Иван Господинов от "Образование без раници“ от София, който по-надълбоко е изследвал темата, и имаме участник от БФС, детско-юношески школи – г-н Янков, който ще докаже и ще покаже, че спортът е един от начините да се ограничи тази зависимост. Защото децата са прекалено заседнали и спортът, избутван на задна страна, води до хронични заболявания при децата, затлъстяване и други такива. Спортът трябва да се изведе на преден план. И както казах, най-засегнати са очите на децата, на възрастните включително, така че имаме офталмолог, който работи с деца, общопрактикуващ лекар с малки деца и детско-юношески терапевт, който споделя, че в последните 2-3 години случаите на тревожни деца в следствие на тази зависимост са зачестили в пъти. А имате ли опит, почерпен от друга държава, където евентуално са започнали да се справят с проблема, дали има такива примери? Покрай желанието и инициативата на нашето Министерство на образованието да ограничи телефоните, бяха изнесени данни в медиите, включително за Румъния, за наши близки и съседни страни, за това как са се справили там. Всички са "за“ ограничаването на телефоните в училище. Аз си задавам въпроса какво става, след като децата излязат от училище. Тогава е ролята на целенасочените разговори с родителите, доверието с родителите, да знаят опасностите в интернет и до какво води това да са постоянно с телефоните си. Защото, вече тийнейджърите са достатъчно големи. Така че всички страни, всички министерства – на здравеопазването, на образованието, родителски колективи, на родителски срещи, всички трябва да са обединени в усилията си срещу тази пандемия, защото нейните последствия ще бъдат много по-сериозни, отколкото от тази, която преживяхме. Те ще бъдат много напред в годините тези последствия. И от ранна, през тийнейджърска възраст, те се прехвърлят и към сериозната, осъзнатата възраст и влияят както на личния живот, така и на професионалния. Аз още отсега, консултирайки ученици, които правят своя образователен или професионален избор, виждам тези последствия. Наистина е много полезно да се говори и да се действа в тази посока, за да се ограничи проблема. Надявам се да сме полезни. Надявам се всеки да получи прозрението в ежедневието си с близките. Заповядайте на 9 април, в 9.30 часа в Градски дом на културата – Пловдив "Борис Христов“. Доколкото знам, давате възможности за онлайн присъствие? Точно така. Ще има онлайн присъствие. Цената, като за първи форум и за първо такова събитие, което се надявам да не остане първо, е съвсем символична – от 25 лева. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Веселин Маринов втрещи с признание
09:17 / 24.03.2025
Димо Алексиев се завърна
12:58 / 24.03.2025
Честито на Борис Дали!
09:27 / 24.03.2025
Верига бензиностанции бе хваната в крачка от НАП
19:30 / 24.03.2025
Григор Димитров: Не съм готов за брак
14:04 / 24.03.2025
Велика българка днес става на 60, само на 19 прескача двата метра
08:33 / 25.03.2025
Алена Вергова: Ние сме кофти хора, достатъчно кофти сме
14:37 / 24.03.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
