Д-р Митрев, спасил живот в Гърция: Не се чувствам герой, колегата грък е завършил медицина в Пловдив

Специалистът от УНГ отделението на МБАЛ-Пазарджик д-р Димитър Митрев се оказа българският лекар, за който гръцки медии съобщиха преди дни, че е спасил човешки живот в заведение в гръцкия курорт Паралия Орфинио. Случаят сигурно нямаше да стане известен, ако не бяха публикувани и снимки от мястото на инцидента. Д-р Митрев не се смята за герой, а е доволен, че се е озовал на точното място в точния момент, за да помогне на изпаднал в нужда човек и да изпълни лекарския си дълг. Той е лекар от почти 40 години. Завършва медицина в Медицинския университет в София през 1985г. и първоначално работи като общопрактикуващ лекар, а през 1989г. постъпва на работа в УНГ отделението на областната болница в Пазарджик. Едва на 11 години губи баща си, но никога не забравя съвета на своята майка, която е била акушерка и го насочва към медицината.

"Винаги съм искал да уча хуманна медицина, защото мои близки ме съветваха да кандидатствам ветеринарна, но аз бях категоричен в решението си. И 40 години по-късно не съжалявам, че избрах лекарската професия“, споделя д-р Митрев.

"Фокус" публикува интервюто с д-р Димитър Митрев, качено на "Фейсбук" страницата на  МБАЛ-Пазарджик. 

Превърнахте се в спасител за посетител на гръцко заведение. Какво точно се случи?

Бяхме със съпругата ми седнали в заведение в гръцкия курорт Паралия Орфинио. Докато вечеряхме, видяхме как един мъж от съседна маса се строполи на пода. Тъй като и двамата сме лекари, веднага се притекохме на помощ. Съпругата ми, д-р Румяна Михова-Митрева, която е личен лекар, отиде до нашия автомобил, за да вземе апарат за кръвно налягане, слушалки и лекарства. Положих припадналия на земята, измерих му кръвното налягане и пулса, а съпругата ми преслуша белите дробове и сърцето. След това му направих щателен преглед и установих, че болният няма огнищна симптоматика, а се касае за ортостатичен колапс. Поставих главата на мъжа назад и надолу и започнах да го обливам с вода. Дадох му да смуче валидол.

Имаше ли опасност за живота на припадналия мъж?

Може би имаше опасност за живота му, защото беше повърнал и не знаех дали е аспирирал част от храната.

Колко годишен беше пострадалият и колко минути имахте за реакция?

Мъжът беше български турист на 44 години. Не съм засичал времето за реакция. Искахме да му помогнем доколкото може максимално бързо.

Какво е най-важно в такава критична ситуация?

Лекарят трябва да запази самообладание и да предаде с поведението си спокойствие и увереност, че нещата ще се оправят и да продължи да се бори за живота и здравето на пациента.

Помогнали сте и на детето на припадналия мъж. Какво беше неговото състояние?

Детето беше, според мен, но не съм сигурен, на около 15 г. То беше много уплашено и плачеше. Жена ми му даде половин таблетка Валидол /с това разполагахме/ и мисля, че се поуспокои.

Колко време след оказаната от вас първа помощ пристигна линейка от Кавала?

Мисля, че след около 30-40 минути. С линейката пристигна лекар, който е завършил медицина в Пловдив. Обясних какво сме направили до момента за припадналия и го откараха до тяхната неотложна помощ в Кавала. Доколкото разбрах са го държали до 5 часа сутринта и са му направили необходимите изследвания. Разбрах, че резултатите от тях са били добри и че първоначалната работна диагноза, към която съм се бил насочил /ортостатичен колапс/, е била правилна. И слава на Бога, че не е било по-сериозно заболяване.

Колко важна е бързата лекарска намеса в такъв случай?

Изключително важна! От една страна, по чисто медицински показатели, и от друга страна, не по-маловажна по чисто психологически.

Имаше ли реална опасност за живота на припадналия мъж и какво е важно да знаят свидетелите на подобни инциденти, ако наблизо няма лекар?

Всяко едно такова състояние, от лек припадък до тежка кома, до изясняване на причините и последствията, които могат да се получат, крият реална опасност за живота и е много важно да има лекар и да направи най-важното. При пострадалия, първо трябва да го поставим в легнало странично положение, поради опасност от аспирация , и след като се убедим, че няма, го поставяме в хоризонтално положение и главата му леко да бъде наведена назад и надолу. След това мерим кръвното налягане, пулс, аскултация на сърце, бял дроб, изследваме зениците и също извършваме някои неврологични проби с цел да се ориентираме, дали има или не огнищна симтоматика. Успоредно с това обливаме лицето със студена вода, разговаряме с болния и му вдъхваме необходимия кураж, че най-лошото е отминало.

Чувствате ли се като герой?

Не се чувствам герой. Чувствам се спокоен, че и с малкото, което съм направил за този пациент, съм допринесъл за неговото възстановяване.

Попадали ли сте в подобни ситуации и друг път. Според хора, които ви познават, не за първи път оказвате помощ в критична ситуация?

Да, така е. Ще ви разкажа за един случай пак в Гърция. Бях седнал да обядвам и гледам на съседната маса, един мъж по време на хранене се задави и започна да се задушава. И тъй като сервитьорката беше българка, я попитах дали може да им преведе, за да помогна. Те се съгласиха и тогава реших да приложа Приьома на Хаймлих. Минавам зад гърба на болния и с двете ръце притискам корема и част от долната трета на гръдния кош, за да може свободния въздух да излезе с по голямо налягане през отвора на ларинкса /гръкляна/ и ако има чуждо тяло да излезе. Направих го на 3 пъти и човека продиша. Дали съм му помогнал или не, той си знае. Беше ме страх да не му счупя някое ребро, но по-добре жив с пукнато ребро, отколкото загинал и то нелепо. Имало е и други случаи, но не е нужно да ги коментирам и ще ги запазя за себе си, още повече, че не е красиво човек да се само изтъква. Важното е да обичаме работата си и да не заспиваме с гузна съвест, особено с професия като нашата.