Държавата събира пари за хазната от нас всеки ден, без да осъзнаваме. Финансистите казват, че господаря на косвените налози е данъкът върху добавената стойност. В България го плащаме от 1994 година. Включен е в цената на всичко, което ние като потребители ползваме. Затова без дори да посещаваме приходната администрация даваме своя принос за богатството на страната си. ДДС е еднакъв за всички без значение дали сме бедни или богати, дали сме на минимална или на висока заплата, както и дали работим или не. Важно е само едно – да купуваме.
"Данъкът върху добавената стойност е трето поколение косвен налог върху потреблението. Той е внук на акциза и син на данъка върху оборота. Акцизите се наричат "данъци на греха“, защото облагат вредните и луксозни продукти и услуги", казва проф. Румен Брусарски, декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС.
"Идеята за възникване на ДДС е доста стара, вече има над сто години. Първи я прокарал немският предприемач Вилхем фон Сименс. Той е предложил да се смени системата от данък оборот и да се мине на многофазен данък", разказва данъчният консултант Валентина Василева в предаването “Историите ON AIR" по
Bulgaria ON AIR.
Авторът на съвременния данък върху добавената стойност обаче е френският икономист Морис Лорет. През 1952 година той става министър на икономиката, финансите и индустрията. Тогава Лорет прави експеримент за ново облагане върху продажбата на продукти. Идеята е налогът да се начислява на всички етапи в търговията, но да се приспада от всяка следваща сделка и да се плати само на финала – от крайния потребител.
За първи път новият тип данък е тестван във френската колония Кот д`Ивоар през 1958 година. Експериментът се оказал успешен и през 1968 ДДС е въведено във Франция. Първоначално ставката е 16,66 процента. Няколко месеца по-късно е вдигната на 19 на сто, но пък е въведена диференцирана от 6 процента за чувствителни стоки.
Днес във Франция стандартната ставка е 20 процента. Използват се и две две по-ниски от 10 на сто за лекарства, пътнически транспорт, входни такси за културни, спортни и развлекателни събития, хотели, квартири, ресторанти. С 5,5 на сто се облагат храните и книгите, включително и електронните. А свръхнамалена ставка от 2,1 процента се прилага за вестници и други видове фармацевтични изделия.
"В световен аспект ДДС е възприет като най-ефективният начин за облагане на потреблението. От скоро той се прилага и в държавите от от Персийския залив. Изследователите на този данък са наблюдавали, че най-често държавите са започвали с няколко намалени ставки и с многобройни изключения от облагането с ДДС. След това с течение на годините са се опитвали да намаляват диференцираните ставки и изключенията. Проблемът обаче е, че веднъж дадени е много трудно те да бъдат премахнати", обяснява директорът на Дирекция "Данъчна и осигурителна политика" в НАП Росен Иванов.
Всички държави-членки на Европейския съюз облагат крайното потребление с данък добавена стойност. Според директивата основната ставка не може да е по-ниска от 15 процента, а намалената не трябва да е под 5 на сто.
Към 1 януари 2020 година единствената европейска страна, в която няма диференцирана ставка е Дания. Там облагането с ДДС е 25 процента. С 2 пункта повече е в Унгария. Това е и най-високият данък върху добавената стойност в рамките на ЕС – 27 на сто.
Най-ниско е ДДС-то в Люксембург – 17 процента. Във Великото хецогство се прилагат и две намалени ставки. Едната от 8 процента е за облагането на газа за битово отопление и за електричеството. Втората е свръхнамалена. Тя е за храните, медицинските продукти, книгите, детските дрехи и обувки и пътническия транспорт. Тези стоки се облагат с 3 процента ДДС.
Люксембург е една от петте страни, които са се възползвали и от правото да въведат специална междинна ставка. Размерът ѝ е 14 на сто. С нея се облагат рекламни услуги и материали, както и виното. Най-масовите ставки в Евросъюза са 20 и 21 процента. ДДС от 21 на сто има в – Белгия, Чехия, Испания, Литва, Латвия, Нидерландия. 20 процента е данък добавена стойност в – Австрия, Естония, Франция, Словакия и България. У нас този налог е въведен за първи път през 1994 година. Тогава ставката е била 18 на сто.