Да бягаш от снарядите: Разказ на Наташа, която дойде в Пловдив, за да спаси бебето си

Звукът на биещото малко сърчице е единственото, което дава сили на украинката Наташа. В продължение на 4 дни тя бяга с 11-годишната си дъщеря от снарядите в Киев. И вече е тук, в България. В очакване на втората си дъщеря.

"Преди всичко искам да я видя, не искам тя да почувства какво е да си бежанец, надявам се със здравето й всичко да е наред“, сподели Наташа пред "БТВ"

"Състоянието на Наташа е чудесно, тя е в 36-а гестационна седмица, има поне 3-4 седмици до термина, бебето се чувства добре и ехографски и записите на тоновете на плода също говорят, че става дума за една нормално развиваща се дейност“, заяви Професор Благовест Пехливанов, завеждащ отделението по акушерство и гинекология на Университетска специализирана акушеро-гинекологична болница "Селена" в Пловдив.

Наташа и дъщеря й побягват панически от Киев на втория ден от войната.

"На 20 километра от нас започнаха взривове и досега, въпреки че съм в безопасност, аз се будя всяка сутрин в 5 ч. Карахме четири дни денонощно, спяхме само по три часа на нощ, за да спестим време, защото съм бременна и всичко може да се случи поради стрес. В хладилника вкъщи все още има имам борш, палачинки. Всичко, както си беше и грабнахме един куфар, и  тръгнахме“, обясни Наташа.

Тя сдържа емоциите до пресичането на първата граница. След това обаче осъзнава, че е бежанец.

"До този момент нямаше сълзи, нямаше стрес, нямаше нищо, защото трябваше да се мисли за детето и бях събрала всичките си вътрешни сили. Но след преминаването на първата граница, дойдоха първите сълзи, когато ни поздравиха като бежанци и всеки се опитваше да ни помогне и не можеш да разбереш, че това вече ти се случва“, добави Наташа.

Наташа пристига в България само с един куфар, приготвен от дъщеря й. Гледайки новините преди войната, детето имало предчувствие, че това ще се случи и приготвило предварително багажа.

"Детето събра куфара за две седмици, взехме това, което може да се ползва в полеви условия, газово котлонче за стопляне на храна, консерви и малко дрехи“, разказа Наташа.

Наташа пристига в Пловдив, напътства я роднина на мъжа й, който живее в града и помага на бежанци. Свързва я със семейство, което предоставя апартамента си за хора в нужда.

"Те се свързаха с нас и попитаха дали можем да им осигурим не само подслон, но и безопасност, раждане, и ние казахме "Да, идвайте насам“, каза Дмитрий Карпов.

"Предоставил апартамент, ние като общество трябва да показваме човечността в нас, моят род е емигрантски, жена ми е от емигрантски руски род и нямаше как да останем безучастни към това, което се случва. Имат нужда от почти всичко, относно раждането предоставихме количка, намерихме легълце на детето, храна имат достатъчно, успяваме да се справим“, обясни Пламен Кабаков.

Наташа очаква раждането на дъщеричката си в края на месеца и мечтае за деня, когато всички ще се приберат в Киев. И отсега крои планове как ще покани на гости хората, които сега и помагат в трудния момент.