Да очакваме ли негативни последствия при минимална заплата в размер от 933 лева?
През следващата година да се проведе договаряне на минималната работна заплата по икономически дейности, които да надградят законово установения сега механизъм за страната, както и да се осъществява тестване на адекватността на размера със Заплата за издръжка.
За това настояват от КНСБ във връзка с увеличението на минималната заплата, което се предлага от правителството. То предвижда тя да стане 933 лева от 1 януари догодина.
През последните две години реалният ръст на минималната работна заплата беше отрицателен, което се дължи на достигнатите високи нива на средногодишна инфлация от 15.3% през 2022 г. и 14,3% през 2023 г. (м. юли). Разбира се, тук става въпрос за общия индекс на потребителските цени, докато редица жизнено важни стоки от първа необходимост нарастват с двуцифрени проценти.
Тези стоки са част от малката потребителска кошница, към която е ориентирано традиционно по-голямата част от потреблението на българските домакинства, особено на минимални доходи. Това от своя страна доведе до спад на реалната покупателна способност на работещите на минимална заплата за първи път от 10 години, през които имаше нарастване, макар то да бе плавно и недостатъчно, посочват още от КНСБ.
Според синдиката ръстът на МРЗ през 2023 г. с 12.2%, не успя да покрие натрупаната средногодишна инфлация, което означава, че близо половин милион работещи българи на минимална заплата са загубили покупателна способност и се налага да ограничават своето потребление. Ограничаването на това потребление ясно се вижда и от официалните статистки за динамиката на вътрешното търсене по доходните децилни групи.
Според КНСБ нарастването на размера на МРЗ с 19.6% за 2024 г. се очаква да компенсира тези загуби и да ограничи рисковете от нарастващото неравенство, бедност сред работещите и свиване на вътрешното потребление. Прогнозните изчисления за 2024 г. при очаквана средногодишна инфлация от около 5.2%, дават известен оптимизъм. При тези условия реалният ръст на МРЗ през 2024 г. спрямо предходната се очаква да бъде от 13.7%, а спрямо 2020 от 11%. Това прави по 2,75% реален ръст средно за всяка от годините, което според КНСБ е неприемливо от гледна точка на целите за конвергенция към средноевропейските стойности по заплащане на труда, целите в Директивата за адекватни минимални работни заплати и издръжката на живота.
Негативно влияние от повишаването на МРЗ върху заетостта на нискоквалифицираните работници не се установява, а движението на двете променливи в една и съща посока по-скоро е в подкрепа на твърдението, че е налице стимулиращ ефект на МРЗ върху заетостта, твърдят от синдиката. Възможно е това да се дължи и на редица други конюнктурни фактори или предприети мерки или политики, но в никакъв случай не може да става въпрос за рисково покачване на МРЗ, ограничаващо възможността за заетост на нискоквалифицираните работници.
В досегашния ни 33 г. опит е имало аналогични и дори далеч по-големи ръстове на МРЗ, без да са настъпили някакви сериозни смущения в заетостта (2005 г. – 25%; 2008 г. – 22.2%), се посочва в становището.
И се допълва, че за пореден път се лансира "вредното влияние“ на ръста на МРЗ в регионален аспект, което често пъти стига дори до абсурдното предложение за регионални МРЗ. Подобна практика няма в Европа, а за мащабите на малка България тя е просто немислима. Задържането на ръста на МРЗ ще задълбочи проблемите в регионален аспект и ще засили още повече диспропорциите, доходните разлики и бедността.
По отношение чл. 244 от КТ, КНСБ счита, че текстът трябва да се прецизира, защото МРЗ се базира на 12-месечен период на размера на СРЗ, т.е. период от предходната година се прилага две години по-късно. За 2024 г. очакванията за СРЗ е да бъде малко над 2000 лева или този размер от 933 лева ще представлява около 46% от СРЗ. Затова чл. 244 от КТ трябва да се актуализира, като МРЗ се определя за период от 6 месеца от предходната година. Също така МРЗ трябва да се придържа и към Заплатата за издръжка, като по този начин ще бъде адекватна и ще покрива необходимите средства за издръжка на живот. Ще отбележим, че много по-важно е усилията приоритетно да се насочат към договаряне на МРЗ по икономически дейности, които да надграждат законовоустановената по този механизъм МРЗ за страната.
КНСБ не приема едностранната оценка за негативно влияние на ръста на МРЗ върху консолидирания държавен бюджет – посочват се необходимите допълнителни разходи, без да се отчита очакваното подобрение на стимулативната ѝ роля, както и повишението на приходите от данъци и социално-осигурителни вноски.