Сами по себе си
таваните, дори и да бъдат приложени в най-тежкия вариант, едва ли ще стигнат парите такива, каквито ги очакват фермерите, заяви зам.-министър Явор Гечев по време на първото заседание на парламентарната Комисия по земеделие.
Опитите да се сложи ред в пасищата продължаватПри разработването на Стратегическия план след 2023 г. служебното ръководство взема за пример моделите на Франция и Германия, които обаче не са приложими едно към едно за българската действителност.
„Интересни са похватите как държавите първо правят много сериозни национални доплащания и вариантите, по които ги осъществяват. Има такива, които са дофинансирали програмите за развитие на селските райони. Едно нещо, което влезе като приоритет в ПРСР, вече е извън хипотезата на държавни помощи и не се нотифицира като такива“, обясни Гечев.По думите му
съществуват достатъчно инструменти в европейската политика, чрез които държавните пари да бъдат адаптирани към ОСП. „За съжаление, нещо, което липсва на българската държава, са допълнителни средства, които да бъдат налети в различни инструменти извън европейските такива. Въпреки това ние отваряме такива инструменти, за да ги имаме. На следващото изслушване на Комисията подробно ще разгледаме някои от тях, които изследваме в момента, включително гаранционнни фондове“, допълни зам.-министърът.Явор Гечев: Въпросът е не просто дали ще наложим тавани, а как ще стигнем този социален модел, за който земеделието е стандарт на живот.
На второто заседание на земеделската комисия в Парламента на 26 август екипът на Министерството на земеделието ще представи презентация за Стратегическия план – цели, задачи, какво са направили и какво трябва да бъде направено.
Междувременно земеделските производители също още не са убедени кой би бил най-добрият вариант. Като цяло, преобладава мнението, че твърд таван трябва да има, но не липсват и съмнения относно ефекта, който ще се постигне.
„Дяволът е в детайлите. Ако се приспадат разходите за труд и осигуровки, нито една свръхголяма фирма няма да пострада. Ще бъдат засегнати фирмите между 8 и 15 хиляди декара и то не критично“, смята читател на Агри.БГ.
Друг негов колега също е скептичен, че таваните ще оправят нещата и дребните земеделци ще бъдат по-добре.
„Най-лошото е, че те ще съкратят работната ръка и ще раздробят стопанството на няколко по-малки. Всичко това ще им струва пари и те ще си ги удържат по някакъв начин. Едно голямо стопанство дава хляб на 30-35 семейства. Ако ги орежат, какво ще стане по селата – никой няма да седи без работа“, категоричен е нашият читател.
Следете темата и на cap4us.agri.bg