Махалото на бюджета на ОСП най-накрая спря да се люлее
Малко известен факт е, че по време на тези преговори Франция беше една от първите страни, която подкрепи България. Разбира се, в рамките на Регламента за директните плащания тя предложи редица промени, свързани с тази подкрепа, но доколкото те не противоречаха на прилагането на схемата в нашата страна и в ЕС като цяло, никой нямаше нищо против.
Още на следващата година се разбра, че една от многото причини Франция да предложи тези „дребни” на вид промени в текстовете на регламента е, за да може да подпомага чрез обвързаната подкрепа стари права за плащане, каквито са имали френските тютюнопроизводители например.
Идеята на този пример не е да обяснява разликите между системите за директни плащания в Западна и Източна Европа, а да покаже на практика как реално се водят преговорите в Брюксел. Защото не е най-важен въпросът: „Колко пари ще получиш?”, а по-скоро отговорът на въпроса: „Как ще ги използваш?”.
И понеже преговорният процес по отношение на ОСП за програмен период 2021-2027 г. е към своя край, е хубаво да видим за какво се бореше България в Брюксел през последните няколко години. За компромисите, които тя е направила обаче, можем само да гадаем, но аз съм убеден, че след първата, максимум втората година на прилагане ще се разбере.
Три са основните приоритети, които страната ни чрез своя министър на земеделието защитаваше, а и продължава да защитава на заседанията на Съвета на ресорните агроминистри в Брюксел. Това са запазване на преходната национална помощ, възможността таваните на плащанията за големите земеделски производители да се определя на национално ниво и повишаването на бюджета на обвързаната подкрепа.
Съществуват и два допълнителни, бих ги нарекъл хоризонтални приоритета – намаляване на възможността България сама да взема решения как и какво да подпомага в новата ОСП и едновременно с това занижаването на отчетността към Европейската комисия (ЕК) за начина на разходване на европейските средства.
Преди да разгледаме всеки един от тези приоритети, трябва да уточним, че и до ден днешен липсва каквато и да е публична информация или анализ, които да обясняват защо страната ни защитава точно тези приоритети. В представената на един доста по-късен етап Рамкова позиция аналитична част няма.
Как тогава тя е одобрена остава неясно. На какво стъпват позициите, които Министерският съвет одобрява за всяко едно заседание на Съвета на министрите в Брюксел, също е неясно. Хубавото е, че тези заседания са публични, та всеки може да гледа какво реално защитава България. Нека се върнем на трите приоритета, които отстояваме до този момент.
Преди да коментираме този приоритет е важно да отбележим, че тази помощ не е инструмент на ОСП, а следствие на договорите за присъединяване на държавите членки към ЕС от 2004 г. нататък. Поради тази причина тя реално няма и как да бъде запазена, защото не кореспондира с целите на аграрната политика на Съюза. Тази помощ наследи националните доплащания към директните плащания, като през 2013 г. в знак на добра воля беше позволено на страните от Източна Европа до 2020 г. плавно да намалят зависимостта на своите фермери от този вид държавна помощ.
В малкото случаи, в които министърът на земеделието е давал обяснение защо желае тази помощ да се запази, винаги е било реферирано към две неща. Първо, че тази помощ се финансира от бюджета на България, и другото е, че помощта е единственият начин да се плаща на сектор „Животновъдство”. Понеже това не е точно така, следва да направим няколко уточнения.
Чрез преходната национална помощ се финансират три типа производители. На първо място, това са говедовъди, които са имали стопанство преди февруари 2009 г. и са получавали подкрепа. Премълчава се обаче, че понеже това е схема, която е необвързана с производството, допустимите да я получават животновъди получават и допълнително подпомагане по обвързаната подкрепа. По какъв начин това се отразява на конкуренцията между говедовъди, които са създали стопанство преди 2009 г., и тези, които са създали стопанство няколко месеца по-късно, няма анализ.
Съгласно Аграрния доклад за кампания 2018 г. бюджетът на помощта е почти 38,5 млн. лв.
Вторият тип производители, които получават подкрепа, са овцевъди и козевъди, които съгласно Наредбата за директните плащания отглеждат повече от 50 животни. Понеже тази схема е обвързана с производството, овцевъдите и козевъдите не могат да комбинират тази помощ с обвързаната подкрепа. Ясен отговор на въпроса защо вместо тези средства да се дават за овцевъди и козевъди за инвестиции, а подпомагането да мине по линия на обвързаната подкрепа, няма.
Съгласно Аграрния доклад за кампания 2018 г. бюджетът на помощта е 32 млн. лв.
Третият тип производители, които получават подкрепа и за които министърът на земеделието твърдо отказва да говори, когато става дума за тази помощ, са тютюнопроизводителите. Понеже тази помощ не е обвързана с производство, единственото условие, за да бъде получена, е бенефициентът да е отглеждал тютюн в периода от 2007 г. до 2009 г. и да продължава да извършва земеделска дейност. Важно уточнение е, че съгласно Наредбата за директните плащания конкретно за тази мярка за извършване на земеделска дейност МЗХГ приема регистрацията на едно животно или един кошер.
Според данните в Аграрния доклад за кампания 2018 г. към 30 юни 2019 г. 41 000 бенефициенти срещу задължението да имат една крава, една овца, една коза, един кон, едно магаре или един кошер, са получили от националния бюджет на България над 80 млн. лв.
Само за справка, по данни на аграрното ведомство през 2017 г. в България тютюн са отглеждали едва 3 877 производители. Защо е толкова специално отношението към този вид производители? Ако те не се занимават със земеделие, тогава защо получават тези средства? А пък ако се занимават и комбинират тази помощ с другите си субсидии, това честно ли е спрямо другите производители? Ако е вярно предположението, че тези бенефициенти са голяма част от електората на Движението за права и свободи (ДПС), тогава е необяснимо и странно защо министър от ГЕРБ се грижи за електората на друга партия.
Въпросите са много и все без отговор, но фактът е един – парите на говедовъди, овцевъди и козевъди, взети заедно, по тази помощ са по-малко отколкото парите, които се дават на тези, които между 2007 г. и 2009 г. са отглеждали тютюн. Твърдата позиция на България е, че тази схема с нивата на подпомагане трябва да се запази до 2027 г.
Какво обаче се случи на практика? Тази помощ се запазва само за времето, което ще е нужно на страната ни да подготви своя Стратегически план и да започне да прилага новата ОСП.
Договорената в Брюксел отсрочка, така нареченият преходен период е до 2022 г. След това тези средства няма да се дават. Ето защо, вместо само да се коментира колко пари са договорени, е редно бенефициентите да бъдат уведомени за това и да започне диалогът какво ще се случи от тук нататък. Независимо чий електорат са.
Всеизвестната причина за създаването на огромните земеделски стопанства в България е подпомагането на декар. Това, за съжаление, е основният начин за подпомагане в ОСП и затова в рамките на първите седем години от членството ни в ЕС в нашата страна се създадоха едни от най-големите земеделски стопанства.
Като инструмент за ограничаване на концентрацията на европейски субсидии в малък брой производители през 2013 г. беше въведен таван на плащанията, съгласно който субсидиите към един бенефициент не могат да надвишат една определена сума, независимо от размера на ползваната земя. Говорим обаче само за Схемата за единно плащане на площ (СЕПП).
Новата схема за зелено плащане не попадна в тавана. За да не пострадат работниците в стопанствата, беше прието преди намаленията да се приспадат разходите за заплати. В България субсидията над 150 000 евро се намалява с 5%, като независимо от всичко тя не може да е над 300 000 евро.
По данни на МЗХГ за 2018 г. обаче, така както е структуриран таванът, той намалява плащанията само на 42 земеделски производители или на около 0,07% от всички бенефициенти.
Ето защо предложеният за периода 2021-2027 г. абсолютен таван от 100 000 евро на стопанство за всички плащания предизвика голям интерес. Вместо да предизвика дискусия обаче, България направи всичко възможно да избегне темата, като приe позиция, че поради големия обществен интерес и особеностите във всяка държава членка това ограничение трябва да бъде предмет на национално решение. С други думи страната ни трябва да има свободата сама да реши дали да налага таван на плащанията и ако го реши, сама да прецени какъв да бъде неговият размер и по кои мерки да се прилага. 
Сама по себе си тази позиция не беше честна спрямо българските земеделски производители. Нечестна беше, защото създаде очаквания в големите производители, че администрацията ще сложи таван, който да не ги притеснява. В същото време тази позиция създаде точно обратните очаквания в малките производители, че така държавата ще се погрижи за тях, като вземе от големите и даде на тях.
Тук трябва да отбележа, че ако наистина България искаше да помогне на малките и да използва тавана, за да повиши значително размера на подпомагането им, тя имаше свободата да предложи съответните промени в проекта на Регламент за стратегическите планове. Можеше да поиска да се промени разпоредбата за преразпределителното плащане, така че всички средства от тавана да отидат за малките. Можеше да поиска промяна в диверсификацията на плащания в рамките на чл.18 от проекта на регламент, така че определени производства, като зеленчуците например, да имат по-голяма ставка на декар. Можеше да поиска промяна в разпоредбата за дребните земеделски стопани. Можеше много неща. За съжаление обаче, публично не е известно нашата страна подобно на примера с Франция да е направила нещо такова. Вместо това до край се настояваше таваните да са национално решение.
Е, тавани ще има! На четиридневния Европейски съвет министър-председателят на България г-н Бойко Борисов освен размера на бюджета за следващия програмен период договори възможността всяка страна да реши дали да налага таван на плащанията, като, ако реши, този таван да бъде в размер на 100 000 евро. И отново да се прилага само на Схемата за единно плащане на площ. Незнайно защо обаче, той не пожела да се похвали с това постижение. Затова е редно да се запитаме: „Това реално постижение ли е или не?“. Простият отговор е: „Зависи за кого?”.
При положение че сега таван от 150 000 евро засяга под 50 производители и липсва ограничението за разделяне на стопанство, тогава колко ли стопани ще бъдат засегнати от новите условия? И колко пък да бъдат засегнати, при положение че се ограничава СЕПП, но вече по-високото плащане за зелени практики няма да бъде променяно?
Резонно е да попитаме: „Защо имахме такава позиция?”, и по-страшното: „С какво направихме компромис?”. Аз не се наемам да отговоря на тези въпроси, но мога да кажа едно – усещането за несправедливост в българските фермери само ще расте.
От създаването си през 2013 г. тази схема на субсидиране в България се утвърди като единствената, чрез която всички стопани, различни от зърнопроизводители, могат да получат нормално подпомагане. За съжаление обаче, чрез прилагането й се нароиха ежегодни скандали. Подпомагането за тиквите, което беше направено през първата година на управление на министър Десислава Танева, показа на земеделските производители, че така, както е създадена схемата, с минимални усилия, а понякога даже и без усилия могат да се изкарат доста пари.
По този начин се родиха „чертожниците” – хора, които нямат никакво намерение да произвеждат, а просто да усвояват субсидии. На всички ни обаче трябва да е ясно, че това без „помощта” на министъра и ресорния му заместник нямаше как да се случи, защото мерките по обвързаната подкрепа се създават с Наредба на министъра по предложение на ресорния му заместник. Ето по този начин, с пример за необмислено законодателство може да се обезсмисли единственият начин за подпомагане на животновъди и производители на плодове и зеленчуци.
И за да не си мислите, че съм голословен, вследствие на проверките през 2019 г. при една от схемите се установи близо 20% грешка и то само при 50% от проверените бенефициенти. А какво е било през годините по всички мерки, след като са проверявани едва 5% от заявленията, само Онзи горе може да каже. 
Но да се върнем на преговорите в Брюксел. Европейската комисия предложи бюджета на тази мярка да бъде 10%, а не както досега 13%. България настоява да се запази поне сегашното ниво на подпомагане. Защо? Биха ли ни стигнали тези 10%, ако нямаше „чертожници”? Дори да има анализ на обвързаната подкрепа у нас, както и цифри, публично от министерството не са го показвали. За сметка на това се появиха позиции с искания обвързаната подкрепа да бъде увеличена на 25%. Оказва се, че България настоява за по-голям бюджет, но не и за промени в Регламента по отношение на прилагането на обвързаната подкрепа, защото с оглед на важността й, ако имаше такива предложения, те задължително трябва да бъдат съгласувани с бранша. Как ще завършат преговорите, при положение че Германия настоява за по-малък бюджет, все още не е ясно. Но трябва да се знае, че запазването на сегашното положение на обвързаната подкрепа, с всичките й недостатъци едва ли ще може да се отчете като успех.
Светът се променя, Европейският съюз също. Именно поради тази причина той променя и своите приоритети и политики. Предложената от ЕК субсидиарност е както голямо предизвикателство за държавите членки, така и безкрайна възможност те да структурират своето земеделие така, че да отразява спецификата му. Затова обаче трябват идеи и визия как трябва да изглежда българското земеделие след поне 10 години. Ако ще го има, защото, съдейки по последните десетина години, неговото бъдеще не изглежда особено светло. Засега.
* Пламен Абровски е юрист, занимаващ се с европейското законодателство, свързано с прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС. В периода 2010-2015 г. е бил представител на Министерство на земеделието в постоянното представителство на Република България в Брюксел, с ресор ОСП и държавни помощи.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.