Дамите в селското стопанство: Проф. д-р Виолета Божанова | ||||||
| ||||||
Учен в областта на растителните биотехнологии и селекционер на няколко български сорта пшеница. Автор на над 100 научни публикации и председател на Селскостопанската академия - така съвсем накратко можем да представим проф. д-р Виолета Божанова в професионален план. Освен това обаче, тя е страстен природолюбител, ценител на литературата, превежда стихове от немски и се занимава с художествена фотография. ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО Проф. Божанова, как се насочихте към професията агроном? От дете всичко свързано с природата, е било изключително интересно за мен. В тази ранна възраст гледахме много филми, в които деца ходеха на експедиции, изследваха интересни обекти от природата. Всъщност, това е като разпознаване на желанието на душата. Душата ми харесва всичко свързано с природа и аз много исках да уча нещо, свързано с нея. Ако не беше агрономство, щеше да бъде геология. Агрономството обаче е по-живата професия, защото реално обектите са живи. А генетиката? По време на следването имах изключително вдъхновяваща преподавателка по генетика - проф. Спаска Петкова, която се отличаваше като начин на представяне на материала - генетиката не е никак лесна наука и в същото време е изключително интересна и всъщност е “кодът на живота”. Професионалният ми път като учен, след като завърших агрономство, продължи в Института по ечемика в Карнобат. Вдъхновяващите преподаватели и колегите изследователи през цялото време са поддържали ума ми в много търсещо състояние. Спечелих чуждестранни стипендии за научни изследвания. Част от докторската си работа, която е свързана с използване на биотехнологични подходи за ускоряване на селекцията, съм правила в Германия. Какво е Вашето мнение за новите геномни техники и постигнаха ли най-доброто от себе си конвенционални техники на кръстосване в растителната селекция, за да се налагат НГТ? Процесът по създаване на генетично разнообразие е основен в селекционните програми. Новите геномни техники са допълнителен съвременен инструмент за получаване на генетично разнообразие. В селекцията имаме много подобни инструменти - хибридизация, мутагенезис, вкл. отдалечена хибридизация. Всички те обаче са доста трудоемки и продължителни като време. Особено, когато става въпрос за малки промени в генома (като включване/изключване на някои гени), свързани с устойчивост, това е най-бързият начин. Аз се занимавам и с отдалечена хибридизация и искам да прехвърля гени за устойчивост от отдалечени видове като Aegilops (вид диво жито - бел. авт.) към твърдата пшеница. Как се постъпва? Опитвам се да кръстосвам дивия вид с културната пшеница, което от еволюционна гледна точка винаги има бариери за получаването на жизнен хибрид. Затова прилагам ембриоспасяване - вид тъканно култивиране, подобно на инвитро оплождането при хората, но обратното. Бихте ли пояснили? При ембриоспасяването се прави нормално кръстосване на полето in vivo, но поради големите несъвместимости между геномите на дивите и културните растения, обикновено започва елиминиране на хромозомите и ембрио-то не оцелява. За да може да оцелее, аз го прехвърлям на хранителна среда и му давам шанс да живее. Така всъщност създавам отдалечените хибриди. След това процесът е изключително дълъг. При новите геномни техники изолираме гена, който ни трябва и след това можем да го включим в генома на всеки един от тези сортове, които вече са добре адаптирани. Тоест това е инструмент за много по-бързо получаване на желани резултати.
Българската селекция при зърнено-житните култури показва добри резултати в последните години на неустойчиви климатични условия, но какво още може да се промени, за да влезе по-обозримо в полезрението на фермерите?
Хубаво е поне минимален % от сортовете, които се отглеждат, да са български. Разбира се, нямаме виждания, че трябва да се отглеждат само български сортове, но е препоръчително всяко стопанство да има минимум 3 сорта, които да бъдат с различни характеристики, вегетационен период, устойчивост към биотични и абиотични стресови въздействия, за да може при евентуални екстремни условия всеки от тях да реагира по различен начин и да се минимизират загубите. |
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!