©

 

Надява традицията да се запази от двамата ? сина, които в момента продължават образованието си в Холандия. Единият учи трансгранична търговия с плодове и зеленчуци, а другият се подготвя за хранителен технолог.  Дъщеря ? все още е малка, но тя също често е в градините. 

Началото е поставено с 25 декара, но  стопанството вече се е разраснало до 700 декара. В него се отглеждат около 40 култури, като повечето са зеленчуци. Само 10 дка е овощната градина. 

За Росица овощарството е най-деликатното земеделие. Тя смята, че заниманието с това производство е трудна мисия. У нас дори е необходимо, човекът, който се е захванал с овощарство да има и друг бизнес – иначе трудно се издържа. „С промяната на климата, в последно време когато цъфтят всички овошки, често преминават студове и провалят реколтата. Не знам как издържат тези хора“, коментира Телкеджийска.  

В стопанството се отглеждат основните зеленчукови култури. В производствената листа обаче влизат също така рукола, кейл, земна ябълка, батат и други видове. Има голяма палитра и от подправки, които влизат в потребителската кошница, която от стопанството изпращат на клиентите си. 

В последно време лилавите моркови са слабост на Росица, която е пробвала да отглежда също така артишок, резене и аспержи, но българите все още нямат опит в консумацията на тези зеленчуци. Заради интереса към бататите, в последните години увеличава площите с този нов за българите зеленчук. 

Опитът на Телкеджийска да продава сезонни кошници обаче не е успешен, предпочита да се довери на личния избор на купувачите в онлайн магазина. 

Освен онлайн търговията, Росица разчита и на продажби през търговските мрежи. 

Според нея държавата трябва отново да направи райониране на страната по култури, които може да се знае къде има най-благоприятни условия за развитието на различните видове.

През годините Росица е успяла да увлече някой от колегите си да развиват биологично производство. „Не са много, но това е еволюционен процес на съзнанието. Нали всичко се променя около нас, така че се получава малко по малко“, казва тя. 

Култура номер едно в стопанството е морковът. 

В справянето с предизвикателствата на биологичното производство, Росица разчита на съпруга си, който тя е успяла да „издърпа“ в Югозападна България. Дълго време той е бил скептик, докато не пътувал до Германия със Стоилко Апостолов, който го запалил по темата за чистата храна. Върнал се и купил малко тракторче, с което заменили магаретата и кончетата. 

В наши дни техниката в стопанството е много, тъй като  работната ръка в зеленчукопроизводството е недостатъчна, въпреки, че екипът в момента наброява 30 човека. 

Цялата стока от стопанството се реализира в страната, но вече тече подготовка за износ – изгражда се голяма хладилна база за съхранение, за да се гарантира постоянство на доставките. 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg