Дан Колов: Аз искам да се боря като българин и като българин искам да умра

Днес се навършват 132 години от раждането на един от най-големите спортисти в историята на България, покорил Европа и света с митичната сила, която демонстрира на борцовия тепих.

"Аз искам да се боря като българин и като българин искам да умра". Това отговоря легендарният Дан Колов на множеството предложения да си смени гражданството, което получава от французи и американци, предаде БГНЕС.

На 27 декември се навършват 132 години от раждането на един от най-големите спортисти в историята на България, покорил Европа и света с митичната сила, която демонстрира на борцовия тепих. "Той е нашата гордост. Не само за селото, той е за окръга, той е за България. Той е най-силният човек. Може би ще се роди по-силен, но по-благороден и по-щедър няма да има“, разказва уредничката на Къщата-музей на Дан Колов в село Сенник – Иваничка Петрова. Музеят е поместен в родната къща на Колов.

"Още на осем години братята му го завели на панаир в Севлиево и тогава той се среща с борбата, защото есенно време по панаирите са правили публична изява и тогава той се среща с борците. Когато брат му го строява защо и какво прави самичък, той казал "Не ми се карай, брат ми, аз един ден ще стана като тях“ – така малкият Дончо се запалва по борбата, която ще му донесе световна слава.

Дан Колов записва над 1500 победи и едва няколко загуби на тепиха. Сред най-любопитните факти за Колов са, че е кърмен до три години, отклонява предложение на Ал Капоне да му стане бодигард и победата му над страховития японски борец по прякор Удушвача, който убива противниците си със захват с крака. Безстрашният българин отива до Япония, където се измъква от хватката на Удушвача и му чупи гръбнака. Поради това е изгонен от страната, но в Америка е посрещнат като герой заради съперничеството между двете страни.

"Четири пъти е принуждаван и молен да си смени поданството. Той казва, ако аз съм френски или американски гражданин, аз ще бъда най-нещастният човек. Това е било за него мотото му в живота, защото той казва – аз искам да се боря като българин и като българин искам да умра. Най-важното за него е била България“, разказва Петрова.

"Най-големият му противник и най-големият му приятел е французинът Анри Деглан. През 70-та година той дойде на гроба на Дан Колов, вече беше на достолепна възраст и плака през цялото време. Навсякъде са прегърнати и усмихнати“, спомня си тя.

Пословични са благородството и щедростта на Дан Колов. Със своите умения той успява да спечели много пари в САЩ и ги раздава с щедра ръка в България. "По света много се говори, че 543 хиляди дарява за български студенти, които учат в чужбина, на сираци, на хора, пострадали във войната. На никого не е отказвал. Всички го помнят като много благороден“, сподели Иваничка Петрова.

Дан Колов си отива от този свят млад – умира на 47 години от туберкулоза. Той обаче изпълва желанието си да бъде погребан в селото, в което се е родил – Сенник.