Даниела Везиева, министър на икономиката във второто служебно правителство на Стефан Янев, зам.-министър в същото министерство по времето на втория кабинет на Бойко Борисов когато министър беше г-н Божидар Лукарски, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"Г-жо Везиева, как изглежда управлението на страната през вашия поглед и деградирали процеса на общественото развитие?Въпросът ви съдържа два под въпроса. Как изглежда отстрани? Изглежда много динамичен и като непрекъснато предизборен. Лично на мен и на колегите в Стратегически институт за национални политики и идеи (СИНПИ) ми липсва планирането и устойчивостта. И мисля, че това е общото мнение на цялото ни общество. Усеща се лека умора в обществото, поляризирано ни е обществото, несигурно се чувства.
Имат ли собствен ход според вас ГЕРБ-СДС от една страна, от друга страна "Продължаваме промяната“-"Демократична България“, и ако имат, какво цели според вас всяка една от тях?Трудно ми е да кажа какъв е собствения им ход. Това, което се вижда отвън, е по-скоро, че се направиха много компромиси в името на редовното правителство. Доколко и как то ще продължи, предстои да видим. Според мен определено трябва да има коалиционно споразумение, защото това е механизмът, през който се водят политиките в едно управление и има ясно разписани правила и отговорности, което е най-важното. На база на това коалиционно споразумение следва да се направи управленска програма със съответните срокове, със съответните политики, и да се изпълняват.
Всичко това обаче изисква доста време да се направя едно такова коалиционно споразумение.Точно така, изисква много време, и според мен това време може да се използва до преди обявяването на правителство, тъй като тия разговори, диалози в парламента се водиха много усилено. И всяка една политическа партия, която влиза в парламента, тя има своята управленска програма, има своята готовност за подобни коалиционни споразумения. Защото в последните години е видимо не само у нас, ами в цяла Европа, че те са по-често факт отколкото да имаме еднопартийни кабинети. Така че не мисля, че това е някакво ново предизвикателство, а по-скоро си се превърна в традиционна практика.
Каква е спойката между ГЕРБ-СДС според вас "Продължаваме промяната“-"Демократична България“?Това, което се чува в публичното пространство, е коментарите за компромис – компромис в името на редовно правителство. В интерес на истината страната ни има крещяща необходимост от редовно правителство и то с дългосрочен хоризонт, за да могат да се да се извървят доста политики, да си направят нови стратегически документи, които да отговарят на актуалната ситуация, в която живеем в момента, защото ние живеем в безкрайно динамична, геополитическа, външноикономическа ситуация, и това изисква адекватни стратегически документи, адекватни стратегически политики. Ако това е така, ако това е компромис в името на редовното правителство, то следва да видим и следващите стъпки. И следващи стъпки би следвало наистина да се коалиционно споразумение или някакъв разписания ясен документ, който да е механизъм за управление.
Не смятате ли обаче, че някак си съществува вече в обществото така усещането, че нещата започват да се размиват?Ами може би защото то е продиктувано и от политическото говорене в самите партии. Ние чуваме непрекъснато, че те си нямат доверие, което някак си буди и създава усещането за нестабилност и за несигурност, и вместо да вървим в някоя позитивна посока и да изграждаме нещо, ние всъщност непрекъснато слушаме как те си нямат доверие, как си нямат доверие помежду си. И по тоя начин няма как обществото да се обедини около това.
Говорим си за управлението на България, атмосферата в Народното събрание, трябва ли да има коалиционно споразумение. Г-жа Везиева е на мнение, че трябва да има такова споразумение, въпреки че то изисква време да се случи това, но по-добре да го има може би. Нали така, г-жо Везиева?Няма друг познат механизъм, през който да се разпределя отговорността в едно управление, когато тя е сглобка от няколко партии.
Ако погледнем какво се случва с т.нар. "Западен свят“, в частност Франция, гневът там на французите, които не се страхуват да излязат на емблематичния централен площад "Конкорд“ или на "Шан-з-Елизе“ например. И ако безредиците във Франция са поредното изпитание за властта на Еманюел Макрон, то на какви изпитания според вас са подложени нашите родни политици днес? Подлагаме ли ги на изпитание изобщо?Ако говорим през призмата на ставащото във Франция, по-скоро не. Няма такова нагнетено напрежение в обществото, макар че ако се движите извън жълтите павета, ще чуете много различни коментари, и те не са никак ласкави за политиците като цяло.
Българинът обичана като седне на маса вечер, да си каже каквото му тежи. Да. Той обича да коментира извън такива масови демонстрации, масови борби за свобода. Освен това, ние сме царя на това да слагаме етикети. Така че по-скоро не, аз не мисля, че са подложена на такова напрежение. Напрежението идва от последните две години и честите смени на многото избори, които се проведоха. Това някак си изтощи и обществото, и самите партии. Виждаме, че последните пет избора аз не чух нито едно предложения за това как ще се управлява страната, нито едно идеологично предложение, по-скоро чувахме някакви злободневни такива противопоставяния, което наистина погледнато отстрани през погледа на обикновения човек, не изглежда никак добре. По-скоро очакванията към политиците са много големи и въпросът е дали те ще успеят да отговорят на тези очаквания.
Кой според вас до кого се долепи: повече Борисов към Петков или обратното?Ами аз не мога да кажа кой до кого се е долепил. Ако го гледаме като част от държавата, защото държавната сме всички ние, нали, тя не е никакво абстрактно понятие, не е някакво съществително или прилагателно в трето лице, всеки един от нас представлява държавата, и по начина, по който всеки един от на се държи, така ни изглежда и държавата. Така че аз не бих казала, не бих искала да коментирам дали някой до някого се е долепил, ако го приеме като едно управленско решение, за да върви и страната ни напред, защото сме наистина в тежки кризи, чисто икономически сме в много кризи, и те бяха последователни: Пандемичната, след това енергийната, ценовите шокове, инфлацията. Всичко това изтощава икономиките като цяло. Ние виждаме, че има огромна промяна в големите икономики, като Франция, като Германия. Тези държави са задъхват, камо ли нашата държава, която няма толкова стабилна икономика.
Ние залагаме на определени сектори, добри сме в доста индустрии, имаме потенциал и за развитие на туризъм и сме длъжници на земеделието, но всичко това изисква много работа. Изисква наистина една страхотно добре изработена средносрочна поне петгодишна програма и дългосрочна с 10 години. Защото какво искат да видят инвеститорите? Всеки, който иска да инвестира в една държава, той иска да знае какво ще се случва, иска прозрачност и прогнози. Това на нас ни липсва в последните две години, и това променя цикъла на инвестициите. Затова ние си казваме: Да, ние имаме толкова много възможности, в крайна сметка нямаме реални инвеститори.
Подобряването на работата в публичните предприятия е една от основните мисии, която си постави новият министър на икономиката индустрията г-н Богдан Богданов, както и че членството на България в ОИСР, т.нар. Организация за икономическо сътрудничество и развитие, е ключов приоритет. Г-жо Везиева, как гледате вие на тези приоритети като част от вътрешната и външната политика на България?Съвсем положително. Мисля, че това е правилната посока, основно по отношение на държавните предприятия. Ние години наред сме били длъжници, и мисля, че това, което виждаме в бюджета до края на тази година, също ще ни направи по-големи длъжници към тези предприятия с данъка 100% дивиденти. Това ще ги лиши от възможности за разширяване и за работа. Да не забравяме, че всяко едно държавно предприятие стартира с план за цялата година, и това по средата на годината когато средствата, които ти си предвидил, за да вложиш в капиталови разходи или в доразвиване на дейността си, бъдат иззети, това обрича едно предприятие на провал в дейността му и неизпълнение на плана му, откъдето следват пък различни други законови санкции. Така че аз адмирирам фокуса на министър Богданов в посока на държавните предприятия, още повече, че това, което виждаме по отношение на икономическата сигурност и националната сигурност – една конференция, която правихме със СИНПИ миналата седмица, съвременните предизвикателства са свързани точно с най-силните технологии, иновации, бързоразвиващите са технологии, криптовалутите, блокчейн и т.н.
Т.нар. преход към променящата се финансова среда.Да. Тази финансова среда и тези предизвикателства изискват от правителства много бързи и адекватни мерки. Те не са непознати тези процеси, за които говорим, по-скоро са толкова бързоразвиващи се, че е трудно правителствата да успяват да ги догонят с контролни мерки. И един от огромните проблеми е, че всички тези иновации, те са плод на частния сектор, където нито една държава няма достатъчна възможност за контрол, за да види какъв е произходът, къде отиват, кой е конкретния клиент, при когото отиват и каква е неговата цел.
И тук е много сложен баланса между това да ограничиш иновация и да ограничиш технологии, които всички ние знаем, че това е добавената стойност в една икономика на всяка една държава. И точно тук е мястото на държавните предприятия, които могат със своята си развойна дейност, със своята работа да бъдат този елемент на баланс, който ни е необходим. Така че фокусът е съвсем навременен и правилен. Въпросът е каква политика ще се изработи, каква стратегия за индустрията ще се разработва в Министерство на икономиката и индустрията. Защото това е нещото, върху което трябва да се работи в този период и да се подготви следващите 10 години. Всичките средства по Плана за възстановяване, които ще влязат, дали те ще са целенасочени към производство, дали няма пак да отидат някъде по съвсем различни направления и т.н. и да не изпълнят мисията си.
Всъщност проблемът на България не е, че не сме усвоили средства, проблемът на България е как сме го усвоили и какъв е контролът. Така че да, ОИСР разбира се, защото ние сме част от това семейство и сме длъжни да спазваме всички регулации и изисквания, а ОИСР ще ни подпомогне в много голяма част от точно тези проблеми, за които говорим. Защото в Европейския съюз вече има наложени такива регулации, но диалогът през призмата на националните политики в Европейския съюз трябва да продължи и да се разшири с тези нови предизвикателства.
Какви други процеси според вас могат да бъдат оптимизирани в тази сфера?Специалното в Министерство на икономиката и индустрията има две много положителни неща. Едното е безкрайно добре работещата администрация. Тя е просто като часовников механизъм и от години е много добре стикована, което дава възможност на всеки един министър да стъпи на добра основа. Другата позитивна страна, освен държавните предприятия, са второстепенните разпоредители, част от които са много важни въобще за развитието на страната ни. Това е Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", ДАМТН, БИМ. Това са все как структуроопределящи второстепенни разпоредители, от които зависят много процеси в страната ни. И там също трябва да се погледне по-сериозно, защото те изостават по отношение на заплатите, не могат да си привлекат достатъчно добри експерти заради ниските нива на заплати. В същото време всичките те изкарват достатъчно много собствени приходи и е крайно време да се мисли за някакъв стандарт за издръжка там.
Диалогичен ли е тонът според вас между институциите днес или е налице "политиканстване и лакомия“? Тези думи все по-често се срещат.Аз бих ги разделила. Ако говорим как си общуват администрациите помежду си на чисто експертно ниво, те си общуват много добре. Ако говорим за политиканстване, то по-скоро това се случва на ниво политически кабинети. И според мен тонът вече трябва да се сниши, трябва да излезем от това предизборно говорене, което виждаме в крайна сметка и в предходния парламент, и в този парламент. Да, предстоят местни избори, да, голяма част от партиите ще продължат да говорят по тоя начин, но така или иначе, ако искаме да гледаме напред и да работим за някое истинско управление, то този тон трябва да се сниши. Трябва да се намери разумния диалог и разумния начин за комуникация. И мисля, че това е постижимо, не е непостижимо, доколкото искат да го направят съответно политиците.
Ще поговорим и за пътя ни към еврозоната, как може да се случи тази адаптация, трябва ли да се случва изобщо? Ако трябва да говорим за плана, по който се върви към момента, това, което липсва на обществото, е публичното говорене, обясняването за това какво ще се случи, след като влезем в еврозоната. Чуваме различни теории, чуваме и много положителни, и много отрицателни. В интерес на истината сме в условията на борд достатъчно дълго време и сме достатъчно добре дисциплинирани, така че еврозоната няма да ни се отрази в тази си част по някакъв много критичен начин. Това, което стряска хората и мен лично, е, че на нас ни липсва икономическият буфер за това, защото влизайки в еврозоната, ние няма да влезем от борд, ще има период, в който ще се приравняват валути и т.н.
Сега се говори да бъдат паралелно двете валути – и лева, и евро.Трудно би сработил този процес.
Защо?Не мисля, че е много адекватен към момента. Ще обясня защо. За да влезем в еврозоната и за да минем в следващия етап през еврото, ние трябва да имаме наистина много работеща икономика, която да обере този луфт. Един икономически буфер трябва да бъде създаден, който да обере луфта в промяната на курсовете и всичко остана, което ще съпровожда този процес.
Към този момент ние го нямаме. Излизаме от тежка пандемична криза, която не само се отрази на нашата икономика, а въобще в световен разрез се отрази много тежко. Ние виждаме, че икономиките на Европа, които са много силни, и на тях се отрази много зле. Последващата енергийна криза – съвсем. Т.е. живеем в период, в който се случват много негативни неща. Ние сме също и в година на рецесия. Ние влизаме в рецесия и подготвянето за влизането в еврото трябва да следва един наистина силен икономически цикъл, т.е. инвестиране през различни програми, през различни финансови инструменти в малкия и средния бизнес, за да може този буфер да се създаде. Ние изпуснахме много време от създаването на буфера. За това влизане в еврозоната се говори поне от пет години.
И в този период трябваше да се подготвим за този процес. Така че негативното мислене на хората по-скоро е свързано с това. Да не забравяме и анализите, и числата, които излизат всеки път в класациите, ниските доходи на българина. Всичко това кара всеки един от нас да наостри слуха и да пита защо трябва.
Защо трябва, кому е необходимо? Ето, една Дания не е приела еврото. Дания е с една много стабилна икономика, втора е в последната класация като държава за място за живеене. Така че нека да сравняваме нещата. Те са с изключително стабилна индустрия и с много силно развит малък и среден бизнес. Така че ако чисто формално говорим, ние вървим по стъпките. Ако не стане в тази година, в следващата година ще стане. Виждаме, че бюджетът прави точно това. Целта на бюджета е нисък дефицит – 3%, за да можем да изпълним критериите. Доколко това обаче е добър вариант за държавата ни е една съвсем различна тема, защото ниският бюджет до края на годината, този бюджет ще работи няколко месеца, той така или иначе ще бъде валиден в последното тримесечие. Ние преполовихме годината, остават още няколко месеца.
Въпросът е какво предвиждаме в следващата бюджетна рамка и как ще се отрази влизането на еврото в следващата бюджетна рамка, при положение че ние в момента нямаме политики. Този бюджет, той не отразява политики и не отразява някакви реформи. И тук се връщаме на това – без ясно разписана управленска програма, без стратегическа подготовка по съвсем различните икономически сектори и политиките, които трябва да влязат в средносрочен план, ние тази макрорамка няма как да я направим.
Без наличие на буфер, както вие казвате. Икономическа стабилност и сигурност на този фон изглеждат невъзможни. Така ли да разбираме?
Не, бих казала, че изглеждат невъзможни. По-скоро бих казала, че е крайно време да започнем да ги работим, а не че изглеждат невъзможни. И аз не мога да преценя доколко кабинетът, който работи в момента, си е поставил такива задачи. Чуваме някакви приоритети в програмите на всеки един от министрите, но доколко това е като една обща програма на кабинета, поне аз към момента не съм видяла такава. Но е крайно време да започнем да работим, защото сигурността, каквато ние си я представяме, отдавна е изчезнала и ние сме в съвсем динамичен, бързоразвиващ се технологичен свят и трябва да го догонваме. А догонването е по-трудно. По-добре е да сме предварително подготвени. Още повече че пазарната икономика е планиране. Тя е 90% планиране, 10% са обстоятелства.
А наличие на такова планиране в България към момента няма.Ами, към момента не го виждаме, към момента не го виждаме. И докато служебните кабинети нямат такива правомощия, те не могат да правят политики, очакваме. Всички искаме работещ редовен кабинет, за да може той да подготви тези политики, за да могат да стартират стратегическите документи, за да може да се работи по този начин, да се изграждат буфери, да се прогнозира нормално и да се прогнозира поне в петгодишен разрез.
Оптимист ли сте за този кабинет, че може да се справи с това?Аз по принцип съм непоправим оптимист, но слушайки коментарите и най-вече говоренето на самите участници в политическите партии, които са определящи за този кабинет, честно казано съм по-скоро скептик, отколкото да съм оптимист. Много ми се иска да имаме работещо правителство и аз мисля, че няма българин, който да не го иска, но начинът, по който към момента се коментира този кабинети и самите процеси, които текат в парламента, някак не създават усещането за много голяма трайност и стабилност.