Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Денят 7 септември в българската история | ||||||
| ||||||
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война. Тя продължава 5 месеца. 1883 г. - съставено е първото в българската история коалиционно правителство от умерени либерали и консерватори начело с Драган Цанков. 1913 г. - избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония. Охридско-Дебърското въстание е съвместна акция на българското и албанското население срещу сръбския режим във Вардарска Македония, установен след Междусъюзническата война 1913 г. Обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. 1916 г. - генерал Иван Колев със своята 1-ва конна дивизия нанася съкрушителен удар на 47-и руски корпус. По време на Първата световна война ген. Иван Колев е инспектор на конницата и началник на Конната дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война 1914–1918. 1940 г. – България и Румъния подписват Крайовския договор. С този договор се урежда връщането на Южна Добруджа на България (предадена на Румъния с Букурещкия мирен договор - 1913 г.; оставена за нея според Ньойския мирен договор 1919 г.). 1954 г. - открит е Паметникът на Съветската армия в центъра на София. 1968 г. - във Варна е открит Дворецът на спорта и културата. 1978 г. – в Лондон, на моста "Ватерло", е извършен атентат срещу писателя Георги Марков. На следващия ден състоянието му се влошава и той постъпва в болница, където умира. На 7 септември са родени: Виолета Кирилова Донева –театрална и филмова актриса; Иван Димитров Сестримски –историк и критик; Стефан Любомиров Каракостов –историк, театровед и философ; Тодор Христов Живков – политически и държавен деец. На тази дата умират: Богдан Миланов Ковачев –балетмайстор, балетист, изтъкнат хореограф; Иванка Дочева Касабова –драматична артистка; Свети Понгарц – унгарски католически светец, българин по произход. 2004 г. В Пловдив е открита юбилейна ретроспективна изложба посветена на 70 годишнината от рождението на художника Йоан Левиев. Експозицията е озаглавена “Ангели, фарисеи и ахилесовци". Йоан Исаков Левиев e роден на 31 октомври 1934 г. в Пловдив. Завършва през 1958 г. Художествената Академия в София, специалност “Декоративно - монументална живопис" при проф. Г. Богданов. Сред картините, свързани тематично с родния му град, са “Зора над Пловдив" (1970 г., НХГ), “Спомен за Паша Христова" (1972 г., НХГ), “Баща ми" (1974 г.), “Къща на Главната улица" (1978 г.) и др. Автор е на мащабни стенописи и мозаични пана - във Висшия селскостопански институт (“Земята и човекът, 1960 г., 1967 г.), в хотел “Марица" (“Из икономическия живот на Пловдив", 1966 г.) и др. Прави сценично оформление на оперните постановки – “Антигона 43 от Л. Пипков, “Юлска нощ" и др. Умира на 11 март 1994 г. в Пловдив. 1978 г. В Лондон, на моста "Ватерло", е извършен атентат срещу писателя Георги Марков. На следващия ден състоянието му се влошава и той постъпва в болница, където умира. Георги Иванов Марков е български писател белетрист, драматург, журналист; емигрант. Роден е на 1 март 1929 г. в с. Княжево. В емиграция писателят работи в Би Би Си и “Свободна Европа", откъдето излъчва в ефир “Задочни репортажи за България" (репортажите и есетата - “биография на политическия режим в България", са издадени след 1989 г.). Георги Марков е автор на “Цезива нощ" (1957 г.); “Победителите на Аякс", научно-фантастичен роман (1959 г.); “Анкета. Новели" (1961 г.); “Между нощта и деня. Разкази" (1961 г.); “Мъже. Роман" (1962, 1963, 1990 г.), “Портретът на моя двойник" (сб. с новели, 1966 г.) “Госпожата на господин търговеца на сирене. Пиеса" (1963 г.), “Последният патент. Комедия" (1965 г.); “ Да се провреш под дъгата. Пиеса" (1966 г.); “Кафе с претенция. Комедия" (1967 г.); “Асансьорът. Пиеса" (1967 г.), “Калай. Пиеса" (1967 г.), “Атентат в затворената улица" (1968 г.); “Жените на Варшава" (сб. с новели, 1968 г.); “Аз бях той. Комедия" (1969 г.); “Комунисти. Пиеса" (1969 г.); “The Archangel Michael", пиеса (1970 г.); “Задочни репортажи за България" (Цюрих, 1980-1981 г.) (София, 1990 г.); “Литературни есета" (Париж, 1982 г.) (София, 1990 г.); “The Truth that killed" (1984 г.); “Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България" (1991 г.). 1968 г. Във Варна е открит Дворецът на спорта и културата. По предложение на арх. Никола Ганчев е обявен конкурс за проект, в който вземат участие тринадесет колектива представиха свои проекти. Ръководството на Варненската проектантска организация възлага изработването на работния проект на арх. Стефан Колчев и неговия екип. Строителството е възложено на варненската строителна организация с ръководител инж. Стамат Стаматов. На 26 октомври 1966 г. е направена първата копка. 1954 г. Открит е Паметникът на Съветската армия в центъра на София. 1940 г. България и Румъния подписват Крайовския договор. С този договор се урежда връщането на Южна Добруджа на България (предадена на Румъния с Букурещкия мирен договор - 1913 г.; оставена за нея според Ньойския мирен договор 1919 г.). Според Крайовския договор границата между двете държави отново се възстановява такава, каквато е била през 1913 г. Договорена е размяна на българите от Тулчански и Кюстенджански окръг срещу румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръг, която трябва да се осъществи до 3 месеца след ратифицирането на договора. Останалото българско население в Румъния и румънско население в България извън посочените окръзи може да се изсели в продължение на 1 година. Според договора българското правителство се задължава да изплати на Румъния 1 000 000 леи като обезщетение за изоставените румънски имоти. Създадена е българо-румънска комисия с център Гюргево, която да следи за уреждането на всички възникнали във финансово и правно отношение въпроси. 1916 г. Генерал Иван Колев със своята 1-ва конна дивизия нанася съкрушителен удар на 47-и руски корпус. По време на Първата световна война ген. Иван Колев е инспектор на конницата и началник на Конната дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война 1914–1918. Иван Колев е военен деец, генерал-лейтенант. Роден е 15 септември 1861 в с. Бановка, Бесарабия. Взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. като доброволец. След това завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. По време на Балканската война 1912–1913 г. е началник-щаб на Трета армия, а през Междусъюзническата война 1913 е началник-щаб на Пета армия. 1913 г. Избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония. Охридско-Дебърското въстание е съвместна акция на българското и албанското население срещу сръбския режим във Вардарска Македония, установен след Междусъюзническата война 1913 г. Избухва през септември и обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. Обединени български и албански чети освобождават Дебър. Начело на въстаниците застава Петър Чаулев, подпомогнат от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въстаниците успяват да прогонят сръбските войски и администрация от Струга. Освобождават и Охрид. Въстанието внася известно безпокойство в Белград и за да не се разрасне още повече, срещу него са изпратени значителни войскови сили и сръбски четници. В помощ на Сърбия се включва и Гърция. Въстаниците отстъпват пред многобройния в количествено отношение и по-добре въоръжен противник въстаниците. 1896 г. На конгрес в София либералите на Петко Каравелов приемат името Демократическа партия и преименуват органа си на в. "Пряпорец". 1883 г. Съставено е първото в българската история коалиционно правителство от умерени либерали и консерватори начело с Драган Цанков. Драган Цанков е български общественик, политик, публицист. Роден е на 28 октомври 1828 г. в Свищов. Създател е и водач на Либералната партия. Драган Цанков заема два пъти министърпредседателския пост - в периода 24 март – 28 ноември 1880 г. и 7 септември 1883 г. – 29 април 1884 г. Бил е министър на външните дела и изповеданията и на вътрешните работи. След разцеплението на Либералната партия през 1884 г. оглавява дясното й крило, оформило през 1899 г. като Прогресивнолибералната партия. След преврата на 9 август 1886 г. емигрира в Цариград и Петербург. Връща се в България през 1894 г. след падането на правителството на Стефан Стамболов. Неколкократно е избиран за народен представител. Изявява се като публицист във в. “България". Член е на редколегията на в."Независимост". Автор е на “Българска история" (Виена, 1866 г.), заедно с М. Балабанов издава книга “България" (1876 г., на английски и френски език), превежда “Тъмниците ми" (1874 г.) от Силвио Пелико, издава на немски език “Граматика на българския език" (1852 г.). Умира на 11 март 1911 г. в София. 1877 г. Със засилена артилерийска подготовка започва първият етап на Третата атака на Плевен, по време на Руско турската освободителна война 1877-1878 г. Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война. Тя продължава 5 месеца. 1869 г. Солунската българска община тържествено открива ново смесено българско училище. Училището се помещава в къщата на търговеца Иван Пепов. В началото се обучават 110 деца, разделени в две отделения – за момчета и за момичета. За учител е поканен йеродякон Агапий Войнов, по-късно заменен от Стоян Божков. 1863 г. Георги Раковски напуска Сърбия и преминава във Влашко. Георги Раковски (истинско име Съби Стойков Попович, преименува се на Сава Стойков Попович, а по-късно - на Георги Ст. Раковски) е роден в Котел през февруари 1821 г. Той e първият идеолог на националното революционно движение. Георги Раковски участва в борбите за църковна и политическа свобода на българите. Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност – и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове. Автор е на “Горски пътник" (1857 г.), на “Показалец или ръководство…" (1859 г.), “Няколко речи о Асеню първому…" (1860 г.) “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите" (1860 г.), “Българските хайдути" (1867) и др. 1862 г. Българската легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия. Сръбското правителство пристъпва към тази мярка, за да не се компрометира пред европейската дипломация, която става гарант за спазване на сключеното между Белград и Цариград споразумение. На тази дата са родени: 1943 г. Родена е Виолета Кирилова Донева – българска театрална и филмова актриса. Снима се в: "Двама под небето" (1962 г.), "Обич" (1972 г.), "Допълнение към ЗЗД" (1976 г.), "Руският консул" (ТВ, 1981 г.). Театрални роли: "Любовни писма" (ТВ, 1993 г.), "Жена от морето" (ТВ, 1996 г.). Автор е на пиесата "Последната и първата жена" (1999 г.). 1916 г. Роден е Иван Димитров Сестримски – български историк и критик. Завършва гимназия в Пазарджик (1935 г.) и икономически науки в София (1943 г.). Библиотекар е на читалище “Виделина" в Пазарджик (1936-1942 г.). Редактор е във в. “Освобождение" (Пазарджик, 1944-1948 г.), сп. “Сердика" (1948-1949 г.), Студията за научнопопулярни филми (1955-1958 г.), сп. “Българо-съветска дружба" (1958-1960 г.;), в. “Литературен фронт" (1961-1965 г.), редактор (1966-1968 г., 1976-1979 г.), завеждащ отдел (1970-1971 г.), заместник-главен редактор е (1972 г.) в издателство “Български писател", заместник-директор е на Българския културен център в Берлин (1973-1975 г.). Член е на СБП. За първи път печата през 1932 г. във в. “Ученически устрем" (Пловдив). Автор е на съчиненията: “Лопушанска дружина" (историческа студия, 1953 г.), “Тодор Каблешков" (биографичен очерк), 1955 г., “Мария Грубешлиева" (литературно-критичен очерк, 1963 г.), “Отражения" (литературно-критични очерци и портрети, 1969 г.), “Цветан Спасов" (литературно-критически очерк, 1970 г.), “Литературни беседи. Етюди и портрети" (1971 г.), “Крум Велков". (литературно-критичен очерк, 1972 г.), “Етюди" (1976 г.), “Елин Пелин" (1978 г.), “Портрети и записки" (1978 г.), “Димитър Бояджиев" (1980 г.), “Български мотиви. Портрети. Спомени" (1982 г.), “Нешо Бончев. Литературно -критичен очерк" (1982 г.), “Литературни акварели" (1985 г.), “Никола Фурнаджиев", литературна студия (1986 г.), “Избрани произведения", в 2 т. (1986 г.), “Земя и слово. Портрети и очерци" (1987 г.), “Мемоарни етюди" (1996 г.). 1915 г. Роден е Стефан Любомиров Каракостов – български историк, театровед и философ. Завършва славянска филология в Софийския университет през 1941 г. Работи като редактор във в. “Литературен глас" (1941-1944 г.), секретар е на Общинския комитет в Бургас (1944-1945 г.). Преподавател е в Държавното театрално училище, професор е във ВИТИЗ “Кр. Сарафов" (1951-1970 г.), професор в Института по философия при БАН (от 1970 г.). Редактор и главен редактор е във в. “Култура" (1937-1940 г.), сп. “Социалистическа борба" (1946 г.), в. “Народ" (1945-1946 г.) и др. Изследва дейността на видни възрожденски дейци (Ботьо Петков, Димитър Общи, македонски възрожденци, В. Левски и др.). Издава книги “Българският театър. Средновековие. Ренесанс. Просвещение. 865-1858" (1872 г.), “Българският възрожденски театър …" (1973 г.), “Революция и сцена" (1975 г.) и др. Умира на 28 февруари 1988 г. в София. 1911 г. Роден е Тодор Христов Живков – политически и държавен деец. От 9 юли 1971 г. до 17 ноември 1989 г. е председател на Държавния съвет на Народна Република България. През 1954 г. става Първи секретар, а през 1981 г. генерален секретар на ЦК на БКП. От 1942 г. е член на Окръжния комитет на БКП. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК, от 1951 г. – член на Политбюро. През ноември 1962 г. става Председател на Министерския съвет на Народна Република България, остава на този пост до 1971 г. С решение на пленум на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП на 8 декември 1989 г., а няколко дни по-късно е изключен от БКП. На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България налага на Живков 7 години затвор, заменен с домашен арест, за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, на жилища и коли. Осъден е да върне на държавата 21 010 380 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него. Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София. На тази дата умират: 1978 г. Умира Богдан Миланов Ковачев – български балетмайстор, балетист, изтъкнат хореограф. Роден е на 18 август 1924 г. в Пловдив. Учи в балетната школа при Софийската народна опера (1947 г.). Работи като балетист (1947-1961 г.) и балетмайстор в Държавния музикален театър в София (1969-1977 г.), балетмайстор в Пловдив (1961-1968 г.) и в Националния академичен театър за опера и балет (1977-1978 г.). Един от създателите е на телевизионния шоуспектакъл в България. 1963 г. Умира Иванка Дочева Касабова – българска драматична артистка. Родена е на 30 април 1883 г. в Плевен. Работи в “Съвременен театър" на М. Икономов (1906-1912 г.), в различни провинциални и пътуващи театри. От 1944 г. до 1956 г. е в Бургаския театър. 1619 г. Умира Свети Понгарц – унгарски католически светец, българин по произход. Роден е през 1582 г. в Бунгард до Сибиу (днешна Румъния). Учи в йезуитския колеж в Клуж. През 1602 г. постъпва в ордена на йезуитите в Бърно. През 1619 г. е изпратен в Кошице, където се превръща в най-непримиримия защитник на католицизма срещу настъпващото по онова време протестантство. Канонизиран е през 1995 г. от папа Йоан Павел II. За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; Енциклопедия “Британика" (2004 г.); Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); Фамилна енциклопедия “Larousse"; История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; Българска военна история - БАН, 1989 г.; История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; Исторически бюлетин – на “The New York Times"; Исторически бюлетин – на “The History Channel"; Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.; |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Драстично отслабналият Геро се оказа нежелан от телевизиите
14:51 / 24.11.2024
Ралица Паскалева: Предател си!
21:59 / 25.11.2024
"УниКредит Булбанк" предупреди клиентите си
14:08 / 25.11.2024
Обявиха 1000 долара награда за намирането й!
08:27 / 25.11.2024
Нов хитов турски сериал завладява ефира
15:59 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
