На 11 май 2021 година, ден преди влизането в сила на указа на президента и без да има такова законово право,
Кирил Петков се представя за министър на икономиката и депозира документи в БНБ. С тях иска одобрение на нови членове на Надзорния съвет на ББР. Това каза по време на брифинг
Деница Сачева от ГЕРБ, предаде репортер на
Агенция "Фокус". "В нарушение с нормите, таксата в БНБ е била платена от личната му сметка, като в декларацията са посочени неверни данни. В този момент Петков не е имал никаква законодателна власт да извършва подобни действия. Няколко дни по-късно той развива тезата си, че голяма част от 1.4 млрд. от парите на данъкоплатците са дадени на 8 фирми, 4 от които на едно лице. Тезата се развива след това на нарочни брифинги и медийни участия. Публикуваните отчети на БНБ обаче показват, че парите са налични в ББР под формата на ликвиден ресурс", допълни още Сачева.
"В серия интервюта след това Петков твърди, че банката не е подпомагала средни и малки предприятия, което е лъжа, защото се вижда, че общо клиентите на банката са били 18 500 основно малки и средни предприятия, като в бройката не се включват фирмите, подкрепени по мярката за COVID-19 - около 2000 малки предприятия. През целия месец юни Петков прави опити да смени ръководството на ББР, произнася се като собственик на акциите на банката, като за пореден път нарушава законодателството", коментира Сачева.
"От отговора на служебния министър на иновациите и растежа установихме няколко съществени факти и обстоятелства. Действително е имало решение на УС да има облигация за над 1 млрд. лв. Но няма решение на принципала на ББР. Тази процедура впоследствие е прекратена, но само с решение на УС без Надзорния съвет. Става ясно, че ръководството на банката е обсъждало хипотеза тази емисия да не бъде реализирана", допълни
Теменужка Петкова.
"ББР обмисля да развие облигационната емисия в някакъв срок, затова възлага на консултанти правомощието на обсъдят всички данни. Взето е решение само от УС да бъде прекратена тази емисия, но са изхарчени 1 млн. лв. за консултантски и адвокатски услуги. Аз съм задала въпрос на министър Пулев дали ще търси отговорност от УС и Надзорния съвет на ББР. Имаме щета за 1 млн. лв. на държавната банка. ББР плаща и 560 хил. лв. отделно за адвокатски услуги. Ако така се държи държавен ресурс, само със спорното списването на УС, кой ще носи отговорност за изхарчения 1 млн. лв. без реално да е осъществено намерението на банката за тази емисия. Министър Пулев ще търси ли отговорност от тези лица. Това е пряка щета за българската държава", заяви
Десислава Атанасова.