Deutsche Welle: Апатични българи на фона на инфлацията и разделението около войната в Украйна
"Затвориха избирателните секции на четвъртите парламентарни избори в България за 18 месеца, като се очаква избирателната активност да бъде ниска, въпреки че българите се борят с икономически проблеми и напрежение във връзка с войната между Русия и Украйна“, пише Deutsche Welle по повод края на изборния ден на предсрочните парламентарни избори в България.
"Най-бедната членка на Европейския съюз се бори да стабилизира икономиката си с инфлация от близо 20%. Твърдата антируска позиция на последното му правителство във войната срещу Украйна също го доведе до голяма енергийна криза. Българското правителство отказа да плаща руския газ в рубли. Скоро след това руският енергиен гигант Газпром прекъсна доставките за страната. Крехката коалиция на премиера Кирил Петков се разпадна след само няколко месеца на власт. Те загубиха вот на недоверие миналия юни. Днес обаче Петков отново се кандидатира, въпреки че социологическите проучвания поставят партията му на второ място с 16-17%“, припомня медията.
Завръщането на Борисов наближава?
"Бившият премиер Бойко Борисов, 63-годишен и управляващ през по-голямата част от периода от 2009 г. до 2021 г. в три отделни мандата, може да се възползва от падането на предишното правителство. Неговата консервативна партия ГЕРБ водеше в социологическите проучвания преди вота с около 25% подкрепа. Преди гласуването Петков заяви, че в никакъв случай няма да се коалира с Борисов. Това може да доведе до трудности при намирането на жизнеспособна коалиция с подкрепа от мнозинството“, отбелязва DW.
Според коментара на медията, "антируските движения на Петков, въпреки историческите връзки на България с Москва, изглежда са насърчили руските симпатии. Проучванията показват, че проруското ултранационалистическо Възраждане има 11 до 14% подкрепа, което е повече от два пъти повече от 4,9% гласове по време на последните избори. Това може да представлява основна пречка пред плановете на страната да се присъедини към единния валутен блок на еврозоната до 2024 г., както и двуцифрените данни за инфлацията“.