Имахме големи очаквания към екосхемите, след като бе решено националното съфинансиране по Втори стълб да нарасне от 15% на 60%. Когато видяхме ставките и изискванията обаче, останахме много изненадани. Най-ощетени са производителите на плодове и зеленчуци, заяви пред журналисти Димитричка Търпанова, зам.-председател на Добруджанския овощарски съюз (ДОС).
Гласувайте: Настоявате ли за коригиране на Стратегическия план преди Кампания 2023?
Като пример за интервенция, която е „дефектна“ още преди да започне да се прилага, е екосхемата за намаляване употребата на продукти за растителна защита и торове чрез контрол на краен продукт. Това е единствената екосхема, която е обвързана с реализация на продукцията.
Земеделският производител трябва да сключи договор с агроном, който да му изготви програмата за намаляване употребата на пестициди и торове. При неналичието на национална програма за интегрирано производство това е много важен момент, защото всеки производител би рискувал да си загуби реколтата от неправилна употреба на препаратите.
Следващата стъпка е да се направи почвен анализ на площите, с които фермерът ще участва, за да може в края на периода да докаже, че наличните хранителни вещества в почвата са намалели.
Всяка година преди да започне да продава продукцията си, производителят трябва да направи анализ на плода, за да се покаже, че е използвал под максимално разрешените препарати за растителна защита. Този анализ, който е от порядъка на 1000 лв. на култура, трябва да бъде представен пред ДФЗ.
„90% от средната продукция за страната от този овощен вид трябва задължително да бъдат продадени през лицензираните стокови борси и тържища. Нашето питане е защо тук ги няма преработвателните предприятия. Изрично пише, че групите организации на производители също трябва да продават своята продукция през лицензираните борси“, посочва Търпанова.
Тя прави сметката, че при една култура с добив от един тон на декар, като черешата например, подпомагането от 50 лв./дка означава 0,05 лв./кг. С тези 5 стотинки производителят трябва да изпълни всички поети ангажименти по екосхемата, да обере продукцията в амбалаж, да я занесе на стоковата борса и да я продаде.
„Екосхемата е доброволна, но ако производителят не я приеме, той става още по-неконкурентоспособен на своите европейски колеги. Ако пък поеме ангажимента, рискува в края на петата година да не може с тези 50 лв./дка да си плати даже анализите, които държавата му иска задължително всяка година. Как да накараме нашите производители да спазват тези екосхеми и те да бъдат приложими“, пита реторично браншовият представител.
Тя се опасява, че още в първата година от новия програмен период, когато се очаква още по-свито потребление, европейските производители ще влязат с по-добра себестойност на продукцията и по-ниски цени. Заради военния конфликт в момента ЕС е един разграден двор. Стимулира се вносът от Молдова и Украйна. Влизат плодове и зеленчуци също от Албания, Македония, Сърбия. „Как българският производител ще си продаде продукцията при тази конкуренция и ниски цени на вноса?!“, възмущава се Димитричка Търпанова.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
