Имахме големи очаквания към екосхемите, след като бе решено националното съфинансиране по Втори стълб да нарасне от 15% на 60%. Когато видяхме ставките и изискванията обаче, останахме много изненадани. Най-ощетени са производителите на плодове и зеленчуци, заяви пред журналисти Димитричка Търпанова, зам.-председател на Добруджанския овощарски съюз (ДОС).
Гласувайте: Настоявате ли за коригиране на Стратегическия план преди Кампания 2023?Като пример за интервенция, която е „дефектна“ още преди да започне да се прилага, е
екосхемата за намаляване употребата на продукти за растителна защита и торове чрез контрол на краен продукт. Това е единствената екосхема, която е обвързана с реализация на продукцията.
Земеделският производител трябва
да сключи договор с агроном, който да му изготви програмата за намаляване употребата на пестициди и торове. При неналичието на национална програма за интегрирано производство това е много важен момент, защото всеки производител би рискувал да си загуби реколтата от неправилна употреба на препаратите.
Следващата стъпка е
да се направи почвен анализ на площите, с които фермерът ще участва, за да може в края на периода да докаже, че наличните хранителни вещества в почвата са намалели.
Всяка година преди да започне да продава продукцията си,
производителят трябва да направи анализ на плода, за да се покаже, че е използвал под максимално разрешените препарати за растителна защита. Този анализ, който е
от порядъка на 1000 лв. на култура, трябва да бъде представен пред ДФЗ.
„90% от средната продукция за страната от този овощен вид трябва задължително да бъдат продадени през лицензираните стокови борси и тържища. Нашето питане е защо тук ги няма преработвателните предприятия. Изрично пише, че групите организации на производители също трябва да продават своята продукция през лицензираните борси“, посочва Търпанова.Тя прави сметката, че при една култура с добив от един тон на декар, като черешата например, подпомагането от 50 лв./дка означава 0,05 лв./кг.
С тези 5 стотинки производителят трябва да изпълни всички поети ангажименти по екосхемата, да обере продукцията в амбалаж, да я занесе на стоковата борса и да я продаде.
„Екосхемата е доброволна, но ако производителят не я приеме, той става още по-неконкурентоспособен на своите европейски колеги. Ако пък поеме ангажимента, рискува в края на петата година да не може с тези 50 лв./дка да си плати даже анализите, които държавата му иска задължително всяка година. Как да накараме нашите производители да спазват тези екосхеми и те да бъдат приложими“, пита реторично браншовият представител. Тя се опасява, че още
в първата година от новия програмен период, когато се очаква още по-свито потребление,
европейските производители ще влязат с по-добра себестойност на продукцията и по-ниски цени. Заради военния конфликт в момента ЕС е един разграден двор. Стимулира се вносът от Молдова и Украйна. Влизат плодове и зеленчуци също от Албания, Македония, Сърбия.
„Как българският производител ще си продаде продукцията при тази конкуренция и ниски цени на вноса?!“, възмущава се Димитричка Търпанова.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.Следете темата и на cap4us.agri.bg