Димитър Маринов, за недостига на лекарства: България много говори и не прави достатъчно

"Недостигът на определени лекарствени продукти е нормално явление, въпросът е какво правят държавите, за да го решат. България много говори и не прави достатъчно". Това каза главният секретар на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов в предаването "Денят на фокус" на "Радио Фокус"  в коментар по темата има ли недостиг на лекарства.

По думите му, причините за липсата на определени лекарства са много и различни. Заради Covid пандемията се появяват нарушения на логистичните вериги, а много от компаниите имат затруднения с производството.

"В определени моменти се наблюдава твърде голямо търсене, поради различни причини, а предлагането е по-малко, отколкото търсенето. Получават се недостиг, липса или по-малко количество в определен момент", обясни Маринов.  

Той подчерта, че България е една от трите държави в Европейския съюз, в които все още  няма генерична замяна: "За прогенерична политика се говори и се пише във всевъзможни документи и стратегии, но нищо не се прави по въпроса. Ние недоумяваме защо, въпреки недостига, нямаме право на генерична замяна. Това би решило огромна част от проблема с недостига".

При продуктите без генерични аналози пък трябва да се търси друг подход. "Лекарите трябва да търсят терапевтично еквивалентни лекарствени продукти или държавата да се погрижи да има по-голямо количество от тези продукти", обясни главният секретар на Българския фармацевтичен съюз.  

По данни на Агенцията по лекарствата огромна част от лекарствените продукти, липсващи в страната, не са забранени за износ, посочи още Маринов: "Т.е. ние хем ги нямаме, хем са разрешени за износ. Това е един сериозен проблем".

По думите му, без сериозен контрол по предписването и отпускането на лекарствени продукти, тази криза не може да бъде овладяна.

"Никой не знае колко бели рецепти се изписват, няма регистър. Затова е изключително важна дигитализацията за сектора. В Наредба 4 за предписването и отпускането на лекарствените  продукти беше заложен механизъм, който трябваше да тръгне от 1 ноември за задължително използване на електронни рецепти, когато лекарят е на работното си място, и задължително предписване на антибиотиците, но това нещо беше отменено. Ако това беше влязло в сила, щеше да има много по-добър контрол по предписването, съответно по отпускането на лекарствените продукти. Имаме механизми, но за да угодим на определени търговски интереси, тези механизми бяха спрени", обясни още експертът.  

Маринов заяви още, че цените на лекарствените продукти в България са силно регулирани и не се променят лесно.