Дипломат от САЩ: България е в списъка на Путин. Той иска да възроди Руската империя

До голяма степен oстана незабелязано в доклада на New York Times изявление на Ибрахим Калин, главен съветник и говорител на Ердоган, за отделните телефонни разговори на турския президент на 17 март с украинския президент Владимир Зеленски и руския президент Владимир Путин.

"Въпреки че напълно отхвърляме руската война срещу Украйна, руският случай трябва да бъде изслушан“, каза Калин, "защото след тази война ще трябва да има нова архитектура за сигурност, установена между Русия и Запада“.

Каква би била "новата архитектура за сигурност“? Изводът е, че трябва да се отдаде известна заслуга на по-голямата руска сфера на влияние. Това не е гледната точка на Съединените щати и не е гледната точка на НАТО. Алиансът няма намерение да възнаграждава Путин, с език или действие, за бруталния му опит да завлече Украйна в руската зона на влияние.

Сега обаче НАТО трябва да направи повече от това да се съсредоточи върху това как помага на украинците и да защитава всеки сантиметър от територията на НАТО. Трябва да кажат какво е необходимо за европейската сигурност след края на настоящата война. Да не се направи това води до допълнителни усилия на Русия за сплашване и заплаха на всички страни на фронтовата линия на НАТО плюс Молдова.

Томас Багер, високопоставен германски дипломат, обобщи това на 27 март в New York Times: "Ние не осъзнахме, че Путин се е превърнал в историческа митология и мисли в мащабите на бившата хилядолетна Руска империя. Не можеш да спреш такъв човек с някакви си санкции."

Прифронтовите държави на НАТО образуват вдлъбната дъга в сърцето на Европа от балтийските подстъпи към Санкт Петербург до устието на Дунав. Това е територията, която Путин възнамерява да заеме за своята имперска Русия: Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, Молдова е прозападно наклонена и е извън НАТО, но все пак е в списъка на Путин.

Знаем, че Путин, ако оцелее от тази война, ще направи всичко по силите си, за да засили военното присъствие на Русия доколкото се може повече на Запад. Той ще подтикне Минск към по-голямо подчинение на Москва и ще направи присъствието на руските войски полупостоянно, както е в Сирия и Казахстан. Той ще увеличи дейността си И в Калининград и покрай балтийските граници на Русия като оръжие за сплашване срещу балтийското НАТО, Полша и Германия.

 

Докато НАТО и САЩ пренебрегнаха заплахата му, през декември 2021 г. Путин настоя не само за гаранция, че нито Украйна, нито други бивши съветски държави няма да се присъединят към НАТО. Настоя и  Алиансът да премахне военното си присъствие в източноевропейските страни членки като Полша, Румъния и балтийските държави и да се откаже от всяко разполагане на войски на места, където Русия смята за заплаха за сигурността си.

Един от най-ясните уроци от съвременната европейска история е, че лидерите на демократичните държави е, че трябва да вярват в това, което диктаторите и автократите казват, че планират да направят.

Задачата на НАТО е да се справи с това каква трябва да бъде архитектурата на сигурността на Европа, след като войната приключи. Дотогава Путин има още козове. Като остава в отбрана и продължава да бомбардира и обстрелва украински градове, той създава нов замразен конфликт.

Той е подготвил обстоятелствата да обяви победа, като "защити“ двете новопризнати "независими републики“. Неговата дипломатическа победа може да дойде от желанието на Украйна в крайна сметка да приеме руските условия, за да избегне една безкрайна война.

Санкциите завладяха заглавията на вестниците, но ако не постигнат руско отстъпление от Украйна, те не са победа нито за САЩ, нито за НАТО. Нещо повече. Путин може да добави към дневния си ред за уреждане на спора самите елементи за изграждане на доверие, които САЩ предложиха на 26 януари, за да се справят с руските опасения за сигурността на континента. Аргументът на Путин би бил, че той се съгласи да обсъди тези мерки. Във връзка с прекратяването на войната в Украйна, той би могъл да каже, че сега би бил подходящият момент да се предприемат отново мерките за изграждане на доверие. Той ще се опита да замрази дипломатическите линии толкова ясно, колкото замразява военните линии и да обвини Запада за безкрайната война в Украйна.

Така че не е достатъчно Западът да играе защитно. Задачата на НАТО и Европейския съюз е да възобновят обещанието, което мотивира нашата дипломация да сложи край на Студената война – да изградим цяла и свободна Европа. Сега е преломната точка, която да обърнем посоката на историята към новата вълна на имперска колонизация. Следващата среща на върха на НАТО трябва ясно да заяви, че демократичното и икономически проспериращо бъдеще за Европа е необходимо за сигурността на нейните държави-членки.

Анализът е на Робърт Пиърсън,бивш посланик на САЩ в Турция (2000-2003 г.) и президент на American Diplomacy Publishers Inc. Той е учен в Института за Близкия изток и сътрудник в Центъра за международни и глобални изследвания на университета Дюк/Преосмисляне на дипломацията. Той служи два пъти в НАТО по време на края на Студената война, по време на обединението на Германия и приема нови членове на Алианса.