Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Директни и индиректни възможности за подпомагане на пчеларите | ||||||
| ||||||
 В новия програмен период 2023-2027 пчеларите вече имат директна и индиректна възможност да получат подпомагане, а не само по Националната пчеларска програма (НПП), която е интегрирана в Стратегическия план под формата на пчеларски интервенции. Това обясни за Агри.БГ Сребрин Илиев – зам.-председател на Националния браншови пчеларски съюз. Всичко за Кампания 2023 Интервенциите са общо 6, но има две нови, както и значително ново звучене на досегашните познати мерки от НПП, но вече като дейности. Освен това вече ще се търсят резултати, като за целта ще има индикатори, които ще са част от постигането на националните цели. Тоест няма да става просто едно самоцелно финансиране, както бе по НПП. „Пчеларските интервенции до известна степен дори няма да им бъдат толкова интересни, защото бюджетът по тях не е много голям. Той се явява един запазен бюджет за тези, които нямат мащаб на дейността, за да кандидатстват по т.нар. големи интервенции“, допълни Илиев. Той даде за пример интервенцията за естествено опрашване с размер на подпомагането от 150 млн. лв., докато по пчеларските интервенции са заделени едва 8 млн. лв. Дори интервенцията за рационализиране на подвижното пчеларство е с много ограничен ресурс. „Естествено, изискванията при кандидатстване за естествено опрашване са много по-големи. Нужни са повече професионализъм, по-добро развитие на пчелното семейство, по-високи разходи – с една дума, по-добри професионални качества на пчеларя, който подготвя пчелите за опрашване“, уточни Илиев. Освен това Стратегическият план дава възможност на пчеларите да имат интегрирано сътрудничество със своите колеги от другите сектори. В Европа отдавна се практикува т.нар. интегрирано пчеларство – тоест пчелинът е част от стопанството. Например ако един пчелар се интегрира с овощар, те биха могли да кандидатстват съвместно по Екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура. „Когато буферните ивици са собственост на земеделските производители, може да намерим начин за ползване чрез договори за съвместна дейност или дружество по Закона за задълженията и договорите например. Проблемът е, когато тези площи от екослоя са държавна или общинска собственост. Тук трябва да се намери решение, защото пчеларите трудно могат да изнасят временно пчелините си там“, подчерта Илиев. Той изреди и други добри възможности за подпомагане на пчеларите, като по интервенцията за неземеделски дейност, за малки стопанства, за инвестиции в материални и нематериални активи, за биологично пчеларство. Нови възможности има и при прилагане на финансовите инструменти като този за риска и компенсиране на доходите при неблагоприятни събития. CAP4US уебинар: Какво да очакват пчеларите през 2023 г.? Пчеларите могат да имат проблеми обаче с прилагането на социалната условност от 2025 г. поради спецификата на труда, който полагат и липсата на аналог с другите сектори. „Освен това се въвеждат пазарни мерки, защото считаме, че българското пчеларство няма технологични затруднения. Проблемът е с реализирането на продукцията, затова трябва да се подобрят маркетингът и брандирането, както и сътрудничеството за осъществяване на практика на научните постижения по подобие на оперативните групи и модела на ЕПИ-АГРИ. Ще премахнем административното преразпределяне на средствата, както беше по Пчеларската програма – тоест технически да имаш няколко дейности, но всичко да се концентрира в една, като в нашия случай техническа помощ и подмяна на кошери по НПП, и да кажеш, че имаш 90% изпълнение. Това вече няма как да стане. Ще се стремим към максимално изпълнение на предвидените дейности по всички пчеларски интервенции. Ако се установят някакви недостатъци, ще настояваме за промяна в дейностите, спазвайки предвидената възможност за промяна на Стратегическия план. Това трябва да стане с одобрение на Комитета за наблюдение, а не с прокарване на лобистки интереси чрез заповед на министъра, както беше досега“, призова Илиев. Въпреки задължителните изисквания на Регламента Министерството на земеделието в проекта на Наредба за прилагане на пчеларските интервенции не са включили три нови изисквания по регламент – определение за активен стопанин, определение за пчелен кошер, надежден метод за броене на зазимените пчелни семейства и как става докладването за този брой. „Пчелният кошер е жилището с пчелното семейство и всички останали елементи. Тоест трябва да можем да финансираме не само сандъците. Това беше изпуснато и ще го коригираме. А чрез надеждния метод за отчитане на смъртността ще имаме възможност в началото на пролетта да дадем приоритет на инвестиции, с които да се възстановят загиналите пчелни семейства. Няма как това да става по сегашния метод, основан на допитване“, категоричен е Сребрин Илиев. Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС. Следете темата и на cap4us.agri.bg  |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Годеж 17 години след първата им среща, когато са били деца
15:49 / 29.11.2024
Синоптик: От 6 декември започва продължителен период на снеговалежи
14:11 / 28.11.2024
Виктор и Беба отново заедно
08:42 / 29.11.2024
Ударно начало на декември за три зодии
14:46 / 28.11.2024
От утре проблеми за шофьорите в Пловдивско
20:41 / 29.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
