©

-    По-старите страни-членки са осъзнали, че разпределението от 2003 г. е било несправедливо за по-новите членове на ЕС. Въпросът е опирал по-скоро на „колко“, отколкото на „ако“.

-    Няколко нови страни-членки са били разтревожени, че ще загубят повече от общия бюджет за директни плащания, отколкото биха получили ако преследват по-висока конвергенция.

-    При някои други нови страни-членки основната грижа е било предложението за „тавана“. Затова тези правителства похарчиха своя политически капитал повече в лобиране за запазване на размера на директните плащания и избягване на „тавана“.

-    Ако трансферите на директни плащания се отнасяха до показател като добавената стойност, а не площ, делът на новите страни-членки щеше да бъде доста по-близък до този на по-старите.

От черновата за МФР 2021-2027 страни, като България, Естония, Латвия, Литва и Румъния, видяха, че таванът на техните национални директни плащания се увеличава значително, докато при новите страни-членки на ЕС се забелязва или никаква промяна, или малък спад.

Изглежда, че въпросът за външната конвергенция играе по-голяма роля в дефинирането на следващата МФР. Може да се спекулира върху причините за това, отбелязва проф. Алън Матюс. Една от тях може да бъде нарастващото нетърпение и нежелание да се приеме историческото разпределение на плащанията между членовете. Далеч сме от годината (2003), в която тези решения са били взети.

Като втора причина може да се посочи и възможността неравенството при плащанията на хектар да подхранват тезата, подкрепяна от нарастващото националистично усещане в страните-членки на ЕС. В Полша например една от националистическите партии обеща изравняване на плащанията на хектар в страната на нивото на Франция и Германия. Това беше политически ход, целящ да спечели вота на хората от селските райони, по време на кампанията за изборите през октомври 2019 г.  

ВИЖТЕ ВОДЕЩИТЕ НОВИНИ

В същото време опозицията на външната конвергенция също се втвърди. Група от страни, която публично се обяви срещу бъдеща външна конвергенция на директните плащания, сега поиска не просто ревизия на цифрите, но отпадане на цялата концепция.

Има начин да се реши конфликтът между различните страни, казва проф. Матюс. За целта трябва да се заложат основни принципи в разпределението на фондовете на ОСП. Ето примери за такива принципи:

-    Справедливост

Често възприемането на справедливостта зависи от мястото, на което се намира наблюдателят. За някои равните плащания на хектар са единственият справедлив подход. Други ще поспорят. За тях справедливостта се изразява в равен принос за приходите на фермите или в разпределение по линията на земеделската продукция.

-    Базово разпределение според приноса за постигането на цели

Проблем тук е, че няма споразумение какво трябва да се постигне с директните плащания. Някои смятат, че те са предназначени за понижаване на неравенството между доходите от фермата и дейностите извън нея. Други казват, че целта им е да поддържат широко географско разпространение на земеделската продукция и трябва да се фокусират върху компенсирането на фермерите за производствените недостатъци. Трети са на мнение, че директните плащанията трябва да са обвързани с производството на публични блага. Дори да се съгласим с някоя от тези позиции, отново ще има предизвикателства. Например как ще бъдат измервани и оценявани показателите.

-    Съгласуваност с други бюджетни инструменти

Разпределението на директните плащания между държавите-членки не може да се разглежда изолирано от разликата в приходите от финансиране за развитие на селските райони.

-    Опростеност вместо сложност

Твърде сложните формули създават трудности за бенефициентите и те не могат да разберат как се определят плащанията, които получават.

-    Ограничена несигурност

Всяко пристъпване към нова формула за финансиране трябва да дава възможност на фермерите да се приспособят. Необходимостта от преходен период ще бъде приет добре от всички. Трябва да се знае, че сериозните промени спрямо предходни практики ще бъдат политически невъзможни.

За разлика предишни случаи сега проф. Алън Матюс не завършва своите разсъждения с препоръка каква да бъде удачната формула за външна конвергенция. Той споделя само едно свое наблюдение:

Желателно е, ако има увеличение на плащанията в резултат на външната конвергенция в която и да е държава, то да е получено с поемане отговорност да се използва за постигане на екологичните и климатичните цели на ОСП. Използването на ръста за увеличаването на обвързаните плащания ще втрие сол в раните на онези страни, които са задължени да дават своя принос за конвергенцията.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.



ВИЖТЕ ОЩЕ

Отвори се време за отговори на фермерски въпроси

Криза: Закъсняват преходните правила за субсидиите след 2020 г.

Каква ще е съдбата на субсидиите в новия бюджет на Европа?