Днес е Благовещение

Благовещение - денят на Благата вест - се чества на 25 март и е неподвижен християнски празник, утвърден през VІІ в. Православната църква отбелязва деня, в който Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, за да й съобщи Божията воля, че тя ще зачене и роди дългоочаквания Месия. Тази хубава блага вест дава и наименованието на празника.
Според библейското предание в шестия месец след като архангел Гавриил възвестил на свещеник Захария за рождението на св. Йоан Предтеча, същият Божий вестител бил пратен в Назарет при Дева Мария. Тая преблагословена Дева била сгодена за един благочестив човек, на име Йосиф, който произлизал, както и тя, от рода на цар Давид.
Ангелът се явил при пресветата Дева и казал: "Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!" Смирената Дева се смутила от тия думи. Но ангелът продължил: "Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение! И ето, ти ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давид; и ще царува над дома Яковов до века, а царството Му не ще има край." Пресветата Дева казала на ангела: "Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?" — Ангелът й отговорил: "Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий." След това ангелът възвестил също така на пресвета Дева за радостта, обещана на сродницата й Елисавета, която скоро трябвало да роди син. "Ето Господната слугиня; — казала Мария, — нека ми бъде според както си казал!" Ангелът си отишъл, а светата Дева се отправила в планинската страна, при сродницата си Елисавета, която си изпълнила с Дух Светий и я приветствала, наричайки я майка на Господа.
В народния календар денят е известен като Благовец или "половин Великден", защото поверието гласи, че тогава долитат кукувиците и лястовиците и известяват на хората благата вест за идващата пролет. Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да докоснат парче хляб или да пипнат пари в джоба си, за да са имотни и сити през цялата година. Вярва се, че на този "благ ден" всяка рана зараства много бързо. Затова на Благовец се дупчат ушите на малките момиченца. Срещу празника иманярите търсят заровени пари. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед. Вярва се, че на този ден и най-силната отрова губи своята сила. В ранната сутрин домакините примитат дома и двора си, събират сметта на куп и я запалват. С вярата, че ако на този ден човек опуши краката си, прескачайки огъня, няма да пострада от змийско ухапване през лятото, те карат децата да прескачат над пламъка.
Независимо, че е по време на Великия пост тържествената празнична трапеза включва задължителна консумация на риба. Шарената пита и лучникът също присъстват като част от обредната трапеза.
На църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници.
Именници днес са Благой, Блага, Благовест, Благовеста.