Днес е една от черните дати в новата българска история

Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война и е част от  Версайска система от договори.

Подписан е от българска страна, под огромния натиск на Съглашението, от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

Според Ньойския договор България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които трябва да бъдат изплатени за 37 години, след влизането му в сила, с 2% лихва върху общата сума за първата и 5% за следващите години.

По силата на Ньойския договор България губи Западна Тракия. Южна Добруджа става част от Румъния. Град Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), са предоставени на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население.

България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията.

До началото на Втората световна война (1939-1945) на съглашенските сили и техните балкански съюзници са изплатени репарации в размер на 65 000 000 златни франка.

В делегацията, изпратена от българския парламент да участва в конференцията, влизат министър-председателят Теодор Теодоров, Венелин Ганев (министър на правосъдието), Янко Сакъзов (министър на търговията, промишлеността и труда), Александър Стамболийски (министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството), Михаил Сарафов (дипломат), Димитър Станчов (бивш пълномощен министър в Париж) и др.

Те пристигат в Париж след осемдневно пътуване с влак и веднага са настанени в замъка "Мадрид", където остават през следващите два месеца, без да им е разрешено да излизат оттам.

Делегатите ни нямат никакъв достъп до конференцията, отнета им е каквато и да е възможност да участват в преговорите и договарянето на условията. Едва на 19 септември българската делегация е поканена в Министерството на външните работи, където съюзническите делегати вече са заели местата си. Председателят г-н Жорж Клемансо връчва на нашите представители проекто-договора. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения.

След като стават известни непосилните условия и клаузи, в цяла България започват протести срещу този нечестен и унизителен акт. Различни организации, обединения, гилдии, цели градове се противопоставят, организират митинги, шествия, пишат декларации.

Делегацията ни се завръща в България и веднага започва работа за изработване българския отговор до мирната конференция с възраженията по договора. Надеждите, че те ще бъдат разгледани и уважени са големи.

В началото на октомври Теодор Теодоров подава оставката на кабинета си. Цар Борис III връчва мандат за съставяне на правителство на Александър Стамболийски.

Александър Стамболийски заминава с нова делегация за Париж. Той, заедно с бившия министър Венелин Ганев и Михаил Сарафов, са натоварени от правителството да подпишат мирния договор.

Датата за подписването му е определена от Парижкия върховен междусъюзнически съвет - 27 ноември (четвъртък), а мястото е кметството на предградието Ньой сюр Сен, където е настанена българската делегация.

Българската преса от онова време подробно описва протичането на церемонията:

"Днес в 10 часа и 45 минути сутринта се подписа в празничната зала на Ньойското кметство договорът за мир между България и съюзените и сдружени сили. Многобройна публика пред кметството поздрави съюзническите делегати при пристигането им. Две пехотни роти и един взвод кавалерия образуваха шпалир до входа на залата и отдаваха почести. Делегатите заеха последователно местата, запазени за тях в залата.

На церемонията присъстваха освен това представители на французкия и чуждия печат, на българската Дирекция на печата, някои видни лица.

Тягостната церемония продължава 25 минути. Според една популярна версия, след като слага подписа си, Ал. Стамболийски счупва демонстративно перодръжката в знак на протест.

Константин Муравиев, участник в делегацията, свидетелства за:

"На 27 ноември 1919 г., четвъртък, в 10,30 преди обед председателят на делегацията Стамболийски, придружен от малка група и от френските офицери за свръзка, се отправи за кметството на Ньой... Бе въведен в големия салон на кметството, гдето бяха събрани пълномощните делегати на съюзните държави... Клемансо каза няколко думи и покани Стамболийски да подпише договора за мир. Стамболийски се приближи с твърди стъпки, подписа и веднага се оттегли назад. Направи впечатление, че след подписването той захвърли доста демонстративно перодръжката настрана... Накрая един от секретарите на конференцията предложи на Стамболийски, ако желае, да вземе перодръжката за спомен. "Не ми трябва - отговорил той, - хубав спомен!“