Днес е важна дата в българската история

На 27 февруари 1870 г. е изработен султански ферман, в който се предвижда възстановяване самостоятелния характер на българската църква. Ден по-късно великият везир Али паша връчва фермана на членовете на смесената българо-гръцка комисия. С това се създава Българската екзархия, която според чл. 10 на фермана включва границите на 14 епархии, Сливенският санджак, Созополската кааза.

Освен това документът предвижда възможността и други места със смесено население да се присъединят към Екзархията след провеждане на плебисцит, в който положително да се изкаже две трети от населението на съответното място. Така фактически се признават етническите граници на българите в Османската империя.

До щастливия развой се стига след неуспешните опити на османската власт и гръцката патриаршия да склонят българските представители към компромисно решение, според което екзархия да съществува с полуавтономен характер под върховенството на Цариградската патриаршия. През 1869 г. Високата порта свиква смесена българо-гръцка комисия, чиято работа обаче върви твърде бавно. Вземайки предвид външния натиск, както и проявите на българско недоволство от гръцките владици, Портата решава да удовлетвори исканията на българите, представени от цариградската община.

Създадената екзархия се управлява от Свети Синод и екзарх, утвърден от османското правителство. За такъв е избран видинският митрополит Антим на 16 февруари 1872 г. С това църковно-националната борба през Възраждането постига своята голяма победа, а в следващите десетилетия Екзархията се превръща във важен крепител и защитник на българския народ.

Член № 1 на фермана гласи: "Ще се образува под име Българска екзархия една църковна област, която  ще обема изброените митрополии, епскопии и вякои други места, и управлението на църковно-духовните дела на тази област възложи всецяло на екзархията". Така ферманът за разлика от проекта на патриарх Григорий VI разглежда българската църква като отделна и по-слабо зависима от Патриаршията. Ключова дума в член № 1 е "всецяло“ (в други преводи "съвършено“, "напълно“), който гарантира пълна управленска самостоятелност на институциите и структурите на новата църква. Членове № 2 и № 3 определят механизмите на управление на Екзархията. Тя се управлява от постоянно действащ Свети синод, който работи под председателството на "по-горния от митрополитите, който ще носи титлата екзарх“ (член № 2). "Вътрешното духовно управление“ ще се определи със специален устав, който да е в съзвучие с православните канони, и който ще се утвърди от султана (член № 3, алинея № 1). Член № 9 урежда статута на българския метох в Цариград, който ще е еднакъв с този на метоха на Йерусалимската патриаршия. Екзархът ще може да пребивава в него по работа и в извършването на църковни обреди ще се съобразява със същите правила, с които се съобразяват йерусалимският, александрийският и антиохийският патриарх. Член №11 предвижда патриаршеските манастири, които попадат в екзархийския диоцез да запазят стария си статут.

Съществена е зависимостта на Екзархията от светската власт. Член № 3 постулира, че екзархийският устав се утвърждава от султана. Член № 4, алинея № 2 гласи, че преди да се избере екзарх, трябва да се иска мнението на султана, а алинея № 1, че екзархът се нуждае от утвърждаване с берат (указ). Според член № 5 избраните екзархийски митрополити се нуждаят от утвърждаване със султански берати, а екзархът има право по въпроси касаещи диоцеза му да се отнася директно към местните власти или към Високата порта. Така османската власт си запазва възможност да влияе директно върху кадровата политика и управлението на новата църковна структура.

Териториалният обхват на Екзархията е посочен в член № 10 от фермана:"Духовният окръг на тая екзархия обема Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Пиротската, Нишката, Кюстендилската, Самоковската, Велешката, Варненската епархия (без града Варна и без двадесетте наблизо села, които се намират между този град и Кюстенджа),Сливенския санджак (без градовете Анхиало и Месемврия), Созополската каза (без крайморските села), Пловдивската (без главния град и без град Станимака, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьой, Панагия, Ново село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица, без манастирите Бачковски, "Свети Безсребърници", Света Параскева" и "Свети Георги").

Махалата Света Богородица в града Пловдив ще трябва да влезе също в Българската екзархия, но които от  нейните жители не би щели да се подчиняват на Българската Църква и екзархия ще бъдат волни да се отделят. Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между Патриаршията и Българската екзархия според вероизповедният им ред.

Освен изброените по-горе и поименувани места ще се позволява да се подчинят на Българската екзархия по духовните си дела и на всички ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, то понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвежда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича към отговорност и ще се наказва според законите".