Днес има глад за охранители

Баджът "охрана" в наши дни стои на гърдите на пенсионери, търсещи допълнителни доходи към пенсията. Те са тези, които ни посрещат на входа на магазина, обществената сграда, дори в банковите институции. Но много от нас помнят 90-те, когато с фланелките на охраната се "кичеха" мускулести младежи, които гледаха лошо. В онези години, да си охранител беше въпрос на "чест", вдъхваше "респект", а хората не разчитаха на тези момчета, а по-скоро се страхуваха от тях. Създадените тогава охранителни фирми, всъщност бяха събирачи на рекет.

В наши дни секторът изпитва сериозен недостиг на кадри. Това е видно и от анализ на Българската камара за охрана и сигурност. 

Ето няколко факта от проучването:

Охранителната професия е възникнала още в древни времена, заедно с появата на частната собственост, която е трябвало да бъде опазена. Вероятно доста хора помнят ранните години на демокрацията, когато се създаваха първите частни охранителни фирми, какво очарование притежаваше професията Охранител и как хората възприемаха охраната на обекти като частна полиция. Ако някой искаше да работи като охранител, не можеше просто да кандидатства и да го вземат на работа. Приоритетно се наемаха бивши военни, полицаи, спортисти, хора, идващи от уважавани в обществото професии, излъчващи енергия и внушаващи респект. В онези години това беше прилично добре платена работа. В големите търговски вериги или други охраняеми обекти се виждаха предимно млади хора, стройни, спретнати, с хъс за работа.

Какво се промени за 25 години?

Въпреки че технологиите все повече заместват човешкия фактор, охранителният сектор си остава сериозен работодател по брой заети лица. По данни на Евростат в "Дейности по охрана и разследване“, код N80, в България работят над 50 хиляди заети лица. Пазарът обаче се насити с охранителни фирми, от което конкуренцията за обекти стана свирепа, а желаещите да упражняват професията все по-малко.

В специално проучване на сдружение Българска камара за охрана и сигурност (БКОС) относно авторитета на охранителната професия 90% от възложителите и 67% от охранителните фирми са потвърдили, че охранителите донякъде са загубили добрата си репутация.

Резултатите от проучването потвърждават усещането, че нещо от очарованието на професията се е загубило, въпреки усилията на МВР, като контролиращ частната охранителна дейност орган, както и на различни организации, да подобрят подготовката на кадрите в сферата, да завишат изискванията за заемане на длъжност "охранител“, да заложат европейски стандарти за извършване на дейността, и др.

Хората, работещи като охрана, обичайно са първите лица, които срещаме на даден обект. Така може да се каже, че охранителите са лицата както на охранявания обект, така и на охранителната фирма, за която работят. Често те създават първото впечатление на посетителите, а то остава най-трайно в съзнанието им. Това, което се забелязва в последните години е, че охранителите са предимно възрастни хора, твърде често пенсионери, или не чак толкова възрастни кадри, но с ниска степен на образование и капацитет за реализация или кариерно развитие в друга област.

За обикновения посетител охранителите са хора, които са длъжни да стоят по цял ден на едно място, нищо не правят, дремят или гледат телевизия, и за това им се плаща. Когато клиентът (ползвателят) на охранителната услуга мисли така, наетите охранители често биват ангажирани и със странични дейности – като почистване на сняг и есенни листа, и други нехарактерни за професията задачи.

Когато работодателят е на мнение, че охранителят нищо не прави по цял ден, се старае да не му дава повече от минимално допустимото от закона заплащане. Когато охранителите не са мотивирани да се стараят в работата си, ни оставят впечатление, че са едни отегчени и невинаги любезни хора, които едва изчакват да свърши смяната им.

Заплащането е мярка за значимостта на положения труд и носената от служителя отговорност. Ако един охранител е оставен да охранява сам имущество за милиони, а заплащането му е мизерно и отношението към него – пренебрежително, достойнството му би било наранено. Всеки човек очаква трудът и личността му да бъдат оценени и уважени, тъй като това е в известна степен измерител за собствената му себереализация и самочувствие.

На въпроса "Защо има "глад“ за охранители, а няма интерес към професията?“ 80% от клиентите са отговорили, че заплащането е много ниско и не е атрактивно дори за пенсионери. На същия въпрос 60% от охранителните фирми са посочили, на първо място, че изискванията на клиентите са твърде високи и не отговарят на пазарните цени и заплащането на охранителния труд.

Получава се порочен кръг – клиентите не гледат на охраната като на сериозен труд и затова плащат малко, а очакват много. Работодателите е логично трудно да намират мотивирани, сериозни хора за професия, която е силно обезценена в очите на обществото. Мнението на клиентите не би се променило много и порочният кръг ще продължава да функционира, докато има охранителни фирми, които са готови на всяка цена да вземат обект, независимо как и какви хора ще намират да го охраняват.