По това време властта в Рим, представлявана от император Диоклетиан, издала указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите.

Христолюбивият Мина не стоял дълго време в армията, а се оттеглил в пустинята до град Котуан и продължил да общува с Бога. Веднъж на тържеството в чест на езическите божества гражданите устроили шумни зрелища и жертвоприношения. Като научил за това, отшелникът Мина влязъл в града и започнал да изобличава самозабравилите се езичници.

Градоначалник наредил да бъде арестуван смутителят на това тържество. Свети Мина е заловен е и жестоко измъчван - бит с волски жили, тялото му стъргано с железни куки, обесен с главата надолу. Накрая войните отсичат главата му, запалват огън и хвърлят в него многострадалното му тяло.

Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали в почести.

Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.

Според поверията след 11 ноември хората трябва да избягват да излизат по късна доба. Днес празнуват всички, които носят имената Минчо, Мина, Минка, Виктор, Виктория, Викентий.