На този ден православната църква почита свети равноапостоли цар Константин и майка му – царица Елена. През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение в местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
За този празник в пазарджишкото село Синитево се разказва легенда. В Синитевския баир има връх, който се нарича Еленски. Всяка година на този връх идвало еленче и жителите на селото го заколвали за курбан. Една година еленчето закъсняло, дошло уморено и колачите, без да го чакат да си отпочине, го заклали. Оттогава еленчето спряло да идва и жителите на селото започнали да събират пари и да купуват юница, която колят на този връх. В деня на Св. Св. Константин и Елена в Синитево правят събор. В църквата се отслужва литургия, а на връх Еленски се свети вода. Курбанът се вари в центъра на селото, свещеникът го освещава и всички отиват да си вземат за здраве. Празникът продължва с музика, песни, състезания.
С традиционен курбан, приготвен от църквата, водосвет в памет на светците, чието име носи храмът, и с народно веселие празнува в този ден своя събор и пловдивското село Брани поле.
Деня на св.св. Константин и Елена от 1930 година жителите на Пазарджик отбелязват като
празник на своя град.
170 годи
ни от изграждането на църквата “Св. Св. Константин и Елена” празнуват днес жителите на родопското село Момчиловци. В селото има около 400 мъже с името с името Костадин и още толкова жени с име Елена.
На 21 май в Странджа се играят нестинарски игри. При залез слънце жени и мъже отиват сред селото, където са изгорени дъбови дърва, жарта се разстила и когато светият тъпан задумка, нестинарите влизат и играят боси в огъня с иконите на Св. Константин и Св. Елена в ръце. След играта, начело с главния нестинар, носещ иконите, отиват в дома му или в пригоденото за тази цел параклисче, молят се и после се угощават.
Според народния обичай на този ден е строго забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".