Днес честваме един от най-красивите християнски празници. Цветница, наричана още Връбница или Куклинден, се отбелязва в неделята преди Великден и тази година за православните християни тя е на 24 април. На този ден църквата припомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан Христос влиза в Ерусалим на магаре. Вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар. Най-рано празникът е честван през ІV век.
В цялата страна Връбница се почита и като голям църковен празник. В този смисъл в църковното богослужение цветното клонче е знак, както се изразяват християнските мислители и поети, "знамение на победата над смъртта" и "знамение на възкресението". Сутринта на Връбница църковнослужителите осветяват в църква върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна и продуцираща сила.
На Лазар и Връбница се изпълнява обичая кумичене. Лазарувалите момичета отиват на реката и пускат венчета от върба. Чието венче излезе най-напред, тази мома с
тава кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро, а в дома и се слага обща трапеза. Момите не говорят на кумицата до Великден. Всички моменти от обичая Кумичене се придружават от съответни обредни песни, в които преобладават мотивите за качествата на моми и ергени, за любовта между тях, за предстояща женитба. Според народното поверие девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.
Днес имен ден празнуват всички, които носят име на цвете или растение. На трапезата е разрешена риба.