Днес се навършват 135 години от възстановяването на българската църковна независимост и установяването на Българската екзархия.
Във фоайето на сградата на Община Пловдив тече изложбата “135 години от създаването на Българска Екзархия”, открита по този повод. Фотоизложбата, проследяваща историята на българската църковна независимост, цели да провокира пловдивчани в дарителската акция по възстановяване на църквата “Св.Стефан” и метоха “Св. Иван Рилски” в Истанбул. Копие от изложбата ще бъде експонирано в Истанбул, за което Plovdiv24.com писа:
Фотоизложба ''135 години Българска екзархия'' е открита в Истанбул.
По повод годишнината Народното събрание прие с пълно единодушие декларация по повод 135 годишнина от създаването на Българската екзархия на 11 март 1870 година. В декларацията депутатите изразяват своята признателност към възрожденците, които осъществяват историческото дело на Българската екзархия.
В 10.30 часа в сградата на парламента ще бъде открита документална изложба със заглавието “Воля за единение”, подготвена от Главно управление на архивите. Ще включва оригинални документи и лични вещи на първия български екзарх Антим Първи и на екзарх Йосиф, колекция от пертрети на български църковни и политически дейци, освен това ще бъде изложен ферманът на Абдул Азис, с който е учредена Българската екзархия. Поканени са официални лица и представители на дипломатическите мисии у нас. В 11.00 часа в сградата на парламента министър Николай Василев ще пусне официално в употреба пощенско филателно издание, посветено на годишнината от създаването на Българската екзархия. Изданието съдържа пощенска марка, илюстрован плик със стандартен знак и специален пощенски печат.
По този повод в Националния дворец на културата ще се проведе и научно-практическа конференция "135 години Българска екзархия". Ще участват историци, общественици, депутати, специалисти в църковно-държавните отношения. Приветствие към участниците ще произнесе главата на Българската православна църква патриарх Максим. Конференцията се провежда под патронажа на президента Георги Първанов.
Няколко столетия по време на турското иго Българската църква се намирала под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. Гръцката църковна организация, в която били включени и българите, както и отъждествяването на веровата с народностната принадлежност от страна на завоевателите, станали причина с течение на времето българите в Османската империя да бъдат уеднаквени с гърците и да бъдат наричани също "рум-милети", т.е. гръцки народ. Така българите постепенно престанали да бъдат считани за отделен народ.
През втората половина на XVII в. наред с икономическото активизиране на българския народ, Паисий Хилендарски чрез своята книга "История славянобългарска" поставил началото на Българското възраждане. Той изтъкнал, че възстановяването на независимата Българска църква, равнозначно на признаване от османците на българското население за отделна от гърците народност, за българска нация, било първата и безусловно необходима предпоставка за възтановяването на независимата българската държава. Силен тласък към осъществяване на тази идея дала будително-просветната дейност на епископ Софроний Врачански. Когато тя била възприета и усвоена от различните слоеве на българския народ, избухнала борбата потив гръцката духовна власт за възтановяване независимата Българска църква. В продължение на три-четири десетилетия българското население от Мизия, Тракия и Македония се сплотило и спонтанно обединило в тази борба, в живо етническо цяло: формирало се ясно народностно съзнание, създадена била българската нация.
През 1870 г. със султански ферман турското правителство въстановило унищожената някога от него Българска патриаршия с титул "Българска екзархия". То включило в нейния диоцез, съгласно чл.10 на фермана, всички български области. Така завоевателите официално признали пред света българската нация и меродавно определили нейните етнически граници. Българската църква постигнала международно правно признание на тая нация пред света и я консолидирала етнически, духовно, културно-исторически, териториално и до известна степен и политически.
През 1871 г. се състоял голям Църковнонароден събор от представители на епархиите в Северна България, Тракия и Македония. На него участвали 12 духовници
, 5 архиереи и 36 миряни. Изработен бил Устав на Българската екзархия. Както съборът, така и Уставът били проникнати дълбоко от съборното начало. Уставът установил за централното управление на Църквата два върховни органа: Свети Синод, състоящ се само от архиереи, с компетенция върху чисто духовните дела, и Върховен мирски екзархийски съвет, състоящ се от 6 души миряни под председателството на Екзарха, с компетенция върху недуховни дела; за епархийското управление - архиерей и смесен съвет от 3 клирици и 5-7 миряни; за архиерейското намесничество /духовна околия/ - архиерейски намесник и смесен съвет от 3 клирици и 5-7 миряни; за енорията - енорийския свещеник със съдействие на цялата църковна община. Уставът провеждал последователно изборното начало: съответните основни органи на църковното управление заемали местата си само чрез избор /от епископа, клира и народа/. Той задължавал тези органи освен с пряката им църковна работа още и с училищно-ръководна, културно-просветна и социално-етична дейност, която те действително развили в голям мащаб.
Освободена от всякаква външна зависимост, Българската екзархия се отдала изцяло на народополезно служение. Тя всъщност дала и първото политическо възпитание на българския народ в дух на дълбок патриотизъм. Нейния диоцез станал критерий на великите сили за определяне етническите граници на българския народ непосредствено след Априлското въстание (1876 г.). До 1913 г. тя ръководела многобройни епархии, разположени на територията на Северна и Южна България, Македония и Одринска Тракия. Само в Македония и Одринска Тракия Българската екзархия завеждала до това време 7 епархии с архиереи и 8 временно управляващи ги председатели с 38 архиерейски намесничества, 1218 енории и църкви, 1212 енорийски свещеника, 64 манастира и 202 параклиса, а така също 1373 училища с 2266 учители и 78 854 ученици.
На 8-10 май 1953 г. е свикан Третият църковно-народен събор е възстановен патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май е избран за патриарх Негово Високопреосвещенство св. Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за Патриарх Български и митрополит Софийски.