Днес се навършват 775 години от великата битка при крепост, намираща се до днешното село Клокотница, Хасковско, водена от цар Иван Асен ІІ срещу гръцката армия, предвождана от владетеля на Епирското царство Теодор Комнин.
Цар Иван Асен ІІ идва на власт през 1218 г. след като сваля от трона смятания за узурпатор Борил. Той царува до 1241 г., като връща блясъка и силата на Българската държава от времето на Симеон Велики - възстановява границите й и българската патриаршия, води много успешни войни и блестяща дипломация чрез династични бракове.
Повод за войната станало нарушаването на договора за ненападение между България и Епирското кралство. За да повдигне духа на войската си и за да покаже оправдаността на военните действия, Иван Асен ІІ заповядал точно този договор да бъде набучен на копие и така той станал знамето на армията му. В битката при Клокотница епирската войска била разбита, а предводителят им с голяма част от войните му бил пленен. Битката, освен с бляскавата българска победа, е останала в историята и с хуманната постъпка на Иван Асен ІІ, каквато не била виждала Европа дотогава - той пуснал всички войници да си отидат. Това била и причината Родопска област, Беломорието и Македония да се присъединят към Българската държава без боеве.
В полите на Търновския Балкан днес има манастир на името на "Св. 40 мъченици", построен по време на Втората бъгарска държава. Според легендата, манастирът е основан на мястото, където търновският пантриарх Йоаникий ІІ посрещнал тържествено Иван Асен ІІ след Клокотнишката битка, съвпадаща с църковния празник на Св. 40 мъченици Севастийски.
На тази битка е посветен и прочутият храм "Св. 40 мъченици" във Велико Търново, където се намира и известният Търновски надпис на цар Иван Асен ІІ, гласящ следното: "В лето 6739 (от сътворението на Света, а
от Христа 1230), 3-ти индикт. Аз Иван Асен в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах от основа и с живопис украсих докрай пречестната тая църква в името на Светите 40 мъченици, с помощта на които в дванайсетата си година от царуването си, в която година се изписваше (с живопис) тоя храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодора Комнина взех в плен с всичките му боляри. И цялата земя от Одрин до Драч превзех, гръцка и още арбанашка (албанска) и сръбска; а пък градовете (крепостите), които се намират около Цариград, и самия този град владееха фризи (франки), но и те се покоряваха под ръката (под скиптъра) на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене, и благодарение на мене те прекарваха дните си (т.е. съществуваха), тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин."