Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Доц. Мичева: Целостта на българския език не е застрашена от турския или ромския, а от английския | ||||||
| ||||||
Днес отбелязваме Международния ден на майчиния език и по този повод на пряката ни телефонна линия вече е доц. д-р Ваня Мичева от Института за български език. Честит празник! Честит празник и на вас, и на всички слушатели. Понеже си говорим за майчиния език, а нашият, разбира се, е българският, как можем да запазим целостта на родния си език – нещо, за което не се говори толкова много? Да, наистина. Говори се за различни неща, но не точно и за целостта на българския език. А този въпрос има две страни – вътрешна и външна цялост на езика. Ако говорим за вътрешната цялост, от населението на България почти 90% се определят като хора с българско етническо съзнание и говорят български език, но останалите 10% имат друго етническо съзнание и друг майчин език. Въпросът е българският език като официален, като книжовен да се използва във всички сфери на общуване, т.е. във всички учреждения, на всички обществени места да се изучава, да се поддържа неговото равнище чрез едно непрекъснато обогатяване на знанията за българския език. Ние само така можем да запазим вътрешната цялост на езика, без да накърняваме правото на другите 10%, голяма част от които са турци и роми, да изучават своя майчин език така, както е регламентирано според българските закони, като свободноизбираем предмет в училище. Но статистиката показва, че всъщност и тези, които го избират, намаляват непрекъснато. Ако 9000 деца са изучавали български език през 2013 г., сега са 4000 горе-долу. Сякаш целостта на българския език не е застрашена от турския или ромския, а тъкмо от влиянието на "престижните“ езици, в случая на английския. Днес ние от това сме застрашени. И понеже има и един друг аспект на външната цялост, нека съвсем накратко да напомня, че според изследванията на проф. Ана Кочева, ако в България 6 милиона говорещи български език, то извън България общата цифра е 15 милиона, т.е. 6 в България и примерно около 9 милиона извън България. Въпросът е и там да поддържаме българския език, т.е. българската държава да се грижи за съществуването на училища за българчетата в САЩ, в Испания, в Германия, в Украйна, в Молдова, в Северна Македония – навсякъде, където има компактна маса българи, които приемат за майчин език българския, но нямат възможност да го изучават. Така най-общо може да се отговори на този въпрос. Ето, вие казвате как да го запазим, но искаме ли да го запазим и пред какви предизвикателства са изправени хората, които се борят за неговото опазване, за родния език? Разбира се, най-важно е наистина да се осъзнава като ценност този език, т.е. да искаме да го запазим, да го обичаме като език на нашата история, на дедите ни, на нашата книжнина. Трябва да знаем какво ни е дал този език и според мен тук е ролята на семейството и на училището, защото тези ценности са базови, основни и се възпитават отначало от родителите, дори от предишното поколение, от баби, от дядовци и се предават от поколение на поколение, а след това се затвърждават и уплътняват в училището. Ако българите знаят, че българският език е първият книжовен език в Европа през ХІ век, когато хората са говорили и слушали Божието слово на разбираем език, докато в цяла Европа са слушали "мъртвите“ езици – латински и старогръцки, ако знаят, че това е първият писмен език на една книжнина, която се разпространява от Синай до Северния ледовит океан и е на целия Славянски свят, ако знаят и много, много други исторически факти, те ще умеят да ценят този език. Предизвикателствата днес са огромни именно поради това, което споменах преди малко – влиянието на "престижните“ езици, в последните 30-40 години – на английския език. Ще дам само един пример – "хейт“. Навсякъде около нас се чува думата "хейт“, вместо изключително хубавите и разбираеми български думи "вражда“ от "враг“, "злоба“ от "зло“, "омраза“ от "мерзост“, нещо нечисто, гнусно, отвратително. Защо казваме, че някой "хейти“ или "има хейт“ и т.н., вместо да използваме богатата палитра от разбираеми, емоционално натоварени, ясни български думи? Предизвикателството е именно в това да пишем, да говорим на чист български език и да избягваме чуждиците, които си имат съвсем хубави български съответствия. Вие казахте какво е влиянието на "престижните“ езици. В случая говорихме малко повече за английския. А какво влияние оказва дигиталната среда? Да, дигиталната среда също оказва огромно влияние. Тя по принцип си е положително явление, ясно е, че компютрите, електронните средства навлизат навсякъде, и това е нормално. Те променят всичко около нас. Но използването на думи като "пейстна“, "кликна“, "лайкна“ и т.н. не би могло да се подкрепя, да се превръща в норма, защото в някои езици си има съвсем добре изработени термини за всички тези така да се каже дигитални действия, които са свързани с машинната обработка и с електронната среда. Но те са масови, навлизат в българския език, отразяват се дори в речниците за неологизми. Няма как изцяло да се преборим, но бихме могли да ги ограничим. Във всяка професионална среда си има т.нар. професионален жаргон или говор. Едно време те са били характерни за зидари, шивачи, обущари, днес – именно за компютърните специалисти. Нека те в своята среда да използват тези така да кажем побългарени английски думи, но в общуването ни и в официалните места ние трябва да говорим все пак с българските думи. Да, т.е. независимо от дигиталната среда, ние можем все пак да поддържаме нивото си на езикова култура. Разбира се, да, това имах предвид – че можем да поддържаме, можем да правим разлика между едното и другото и да избираме кога и къде да използваме нещата, защото и диалектните думи, и жаргонните думи си имат свое място, но те са стилистично маркирани, обагрени. Трябва да ги използваме правилно, когато общуваме в съответната диалектна среда или в съответния професионален кръг, или в съответния ученически, студентски или т.н. кръг. Сега искам да ви попитам на какво ниво е езиковата култура сред младото поколение? От една страна, младото поколение е най-близко до образованието. То е най-добре обучено, продължава да се учи, т.е. би трябвало да предполагаме, че владее в най-голяма степен нормите на книжовния език. От друга страна обаче, това поколение е най-отворено към света и общува с различни култури, съответно понася и различни влияния. Така че всъщност в младото поколение се сблъскват различни култури и е въпрос на ценностно отношение дали ще запазиш любовта към родното най-общо и към езика, дали ще ги утвърждаваш непрекъснато или обратното – ще приемаш всички модели от западната култура, която е престижна, и ще се изместват постепенно българските думи и българските модели за изразяване и ще станат така да се каже обикновен начин за общуване между младите хора. Според мен отново въпросът опира до създаване на един ценностен модел за уважение към езика, който се формира в семейството и в училището. Ако чуем например, че младите хора си казват, че някой е "саднат“ вместо "тъжен“, това наистина е много тъжно, защото има толкова хубави български думи – "тъжен“, "печален“, "оскърбен“, "наскърбен“, "опечален“, които са различни и могат да се употребяват с различни оттенъци, в различни стилове, в различни контексти. А "саднат“ е просто един англицизъм, на който сме залепили в края едно българско оформяне с наставката "-ат“. Така че според мен наистина въпросът е в това, че езиковата култура се формира непрекъснато, още от раждането и до израстването на човека до възрастен – езикова култура с уважение към родния език и с връзка с родния език. А тази връзка според мен е най-важна, когато се запази и любовта към четенето. Да, аз разбирам забързания свят, обаче има и аудиокниги. Познавам много млади хора, които шофирайки, слушат български аудиокниги. Това е пътят, по който да се запази връзката с книжовността, а от там – и да се чувства и разбира богатството на българския език, защото то е тъкмо в книгите. Това е начинът да се запази връзката с книжовността. А преди малко стигнахме до това, че езиковата култура е плод на ценностното отношение и ценностния модел, който всъщност се формира в семейството или училището. Обаче как можем да научим подрастващите да ценят родното, да ценят езика, културата, изобщо да се гордеят с това и съответно да го поддържат? Защото знаем, че всичко има нужда от поддръжка, за да е цяло. Да, точно така е наистина. Точно до начините на въздействие опира въпросът, защото това, което семейството дава като личен модел – дали родителите общуват с децата си, четат им книжки, показват им хубави стихотворения, успяват да им създадат едно добро отношение към писмената култура, към правилното говорене, или обратното, говорят небрежно, използват много диалектни или чужди думи, това създава още в малкото дете определена нагласа. След това в училище: ако се преподава формално, без да се търсят нови начини на въздействие – в момента има възможност за интерактивни уроци, с много интердисциплинарни връзки, т.е. в часовете по литература и в часовете по история могат да се правят много, много връзки и да се преподава по интересен начин, така че действително тези малки деца, които обаче са едно ново информационно и интерактивно поколение, да бъдат хванати, да бъдат пренесени в сферата на ценностното, на родното с такива средства, които да им въздействат. Не може да се преподава с предишните, остарелите средства, те наистина не достигат до днешните ученици. Разбира се, много е важно. Така че има много предизвикателства, но има и решения. Има и подготвени учители. Аз общувам с такива и знам колко добре се справят те с едни нов вид уроци, които действително предизвикват децата и ги карат да мислят и да формират ценности в тях. Важно е да бъдем в крак, както се казва, с новото време, да бъдем днес и сега, защото по този начин те наистина приемат много по-лесно материала и най-важното – усвояват го. За финал искам да ви попитам защо е важно да се говори повече за знанието на майчиния език и за неговото място в живота на хората? Точно за да не загубим идентичността си. Ако някой прави определение на народ или на етнос, започва от езика. За да останеш българин, трябва първо да запазиш езика си, след това са общност на история, на култура, на традиции. Да, всички тези признаци са важни, но най-важният признак е майчиният език. Така е, наистина е много важно. Точно затова трябва да продължаваме, да, да. И като говорим за майчин език, искам само да добавя, че всички форми на майчиния език са ценни. Можем да познаваме добре и диалектите, и социолектите, т.е. това, което говорих – професионален, ученически жаргон, но най-важната форма е книжовният език, този, който е основен, определен със закон, който има норми и които норми трябва да познаваме и да използваме навсякъде, където общуваме с българи. Много е важно да познаваме нормите на книжовния език и да ги прилагаме във всекидневието, защото има много норми, които непрекъснато се нарушават. То стана вече такъв пример, който обикаля навсякъде, но това "ходиме“, "говориме“, "пишеме“ – то почти не се чува, дори не просто сред политици, ами дори и сред радио- и телевизионни водещи не се чува правилния изговор – "ходим“, "пишем“, "говорим“. Т.е. има норми, които не е никак трудно да усвоим, но трябва да направим усилия, и тези усилия си струват. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Синоптик: От 6 декември започва продължителен период на снеговалежи
14:11 / 28.11.2024
Годеж 17 години след първата им среща, когато са били деца
15:49 / 29.11.2024
Виктор и Беба отново заедно
08:42 / 29.11.2024
Ударно начало на декември за три зодии
14:46 / 28.11.2024
От утре проблеми за шофьорите в Пловдивско
20:41 / 29.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли общините "Марица" и Родопи" да се слеят в Пловдив? | ||
| Да (5810) | 58% | |
| Не (3214) | 32% | |
| Не мога да преценя (948) | 10% | |
